6 фактора, оказващи влияние върху валутните курсове.

Наред с лихвения процент и инфлацията, валутният курс е един от най-важните показатели за икономическото състояние на една страна. Валутните курсове играят изключително важна роля за нивото на държавната търговия, което е от огромно значение за всяка свободна пазарна икономика в света. Поради тази причина, валутните курсове са сред най-често следените, анализирани и държавно контролирани икономически показатели. В по-малък мащаб те въздействат на реалната възвращаемост на инвестиционното портфолио. Тук ще разгледаме някои от по-важните фактори, които влияят върху движението на валутния курс.

Въведение
Преди това нека да разберем как движенията на валутните курсове се отразяват на международната търговия. По-високите валутни нива правят износа на дадена страна на международните пазари по-скъп, а вноса по-евтин и обратното.(по-ниските стойности на валутата правят износа на страната по-евтин, а вноса — по-скъп.)
Може да се очаква, че по-високите валутни стойности ще понижат държавния търговски баланс, докато по-ниските ще го повишат.

Показатели на валутните курсове
Множество фактори влияят върху валутните курсове и всички те са свързани с търговските отношения между две страни. Не забравяйте, че валутните курсове са относителни и представляват сравнителна величина от валутите на двете държави. По-долу са разгледани някои от основните показатели на валутния курс на две страни. Имайте предвид, че тези фактори не са в определена последователност, което се отнася и за много аспекти на икономиката. Дяловото значение на всеки един от тях е обект на допълнително обсъждане.

1. Инфлационни диференциали
Обикновено, страната с относително ниски инфлационни нива има по-скъпа валута, защото нейната покупателна способност се увеличава в сравнение с другите валути. През последната половина на двадесети век, страни с ниска инфлация бяха: Япония, Германия и Швейцария. САЩ и Канада успяха да понижат инфлацията си малко по-късно. Страните с по-висока инфлация обикновено са свидетели на обезценяване на тяхната валута, спрямо валутите на търговските си партньори. Това в повечето случаи е съпроводено с увеличаване на лихвените проценти.

2. Разлики в лихвените проценти
Лихвените проценти, инфлацията и валутните курсове са взаимно свързани. Чрез промяна на лихвените проценти, централните банки влияят върху инфлацията и валутните курсове, а това се отразява на инфлацията и валутните стойности. В икономическите среди страната с по-високите лихви предлага на кредиторите по-висока възвращаемост в сравнение с останалите. Ето защо, по-високите лихвени проценти привличат чуждестранни капитали и са причина за повишаване на валутния курс. Въздействието на по-високите лихвени проценти се обезсилва, ако инфлацията в страната е много по-висока от тази в другите страни или ако други фактори доведат до обезценяване на валутата. Съществува и обратната зависимост, а именно по-ниските лихвени проценти могат да доведат до понижаване на валутните курсове.

3. Дефицити по текущата сметка.
Текущата сметка представлява търговския баланс на дадена страна и нейните търговски партньори. Тя отразява всички плащания между страните за стоки, услуги, лихви и дивиденти. Дефицитът по текущата сметка показва, че страната харчи повече на международните пазари, отколкото печели и се налага да заеме чуждестранни капитали, за да го компенсира. С други думи, страната се нуждае от повече чуждестранна валута, отколкото получава от износа си, а предлага повече от валута си, отколкото изисква чуждото търсене. Повишеното търсене на чужда валута понижава валутният курс на страната до момент, в който местните стоки и услуги стават твърде евтини за чужденците, а чуждите активи са твърде скъпи, за да генерират продажби за вътрешния пазар.

4. Обществен дълг.
Страните биха се ангажирали с голям дефицит, ако с него плащат за проекти в публичния сектор или за правителствено финансиране. От една страна такива дейности биха стимулирали местната икономика, но от друга тези страни стават все по-малко привлекателни за чуждестранните инвестиции. Каква е причината? Големият дълг насърчава инфлацията и обслужването му в условията на повишена инфлацията ще доведе до обезценяване на долара в бъдеще.

В най-лошия случай, правителството се принуждава да емитира (напечата) повече от местната валута, за да плати част от големия дълг. Това обаче неминуемо води до увеличаване на инфлацията. Ако правителството не е в състояние да се справи с дефицита си посредством вътрешни механизми (продажба на държавни облигации, увеличение на паричното предлагане),то трябва да увеличи предлагането на ценни книжа за продажба на чуждестранни инвеститори, но на по-ниски цени. В крайна сметка, големия дълг може да се окаже непривлекателен за чужденците, ако преценят че страната крие рискове поради, невъзможност за покриване на задълженията си. Чуждите инвеститори не са склонни да купуват ценни книжа в тази валута, особено ако рискът от неизпълнение на задълженията е голям. Поради тази причина, дългът на една страната (според Moody или Standard & Poor, например) е решаващ фактор за валутния й курс.

5. Условия на търговия.
Условията на търговия изразяват отношението на цените на вноса към тези на износа. Търговските условия са свързани с текущите сметки и платежния баланс. Ако цените на износа на една страна се повишават с по-голяма скорост, отколкото тези на вноса, то условията за търговия се подобряват. По-благоприятните условия за търговия водят до повишаване на износа на страната. Това, от своя страна, води до нарастване на приходите от износ, което осигурява по-голямото търсене на валутата на тази страната (и до покачване на стойността й). Ако цената на износа се увеличава с по-бавни темпове, отколкото тази на вноса, националната валута ще поевтинее, заради влошените търговски връзки.

6. Политическа стабилност и икономически показатели.
Чуждите инвеститори неизбежно търсят стабилни страни със силни икономически показатели, в които да инвестират капиталите си. Държава, с подобни характеристики ще привлече повече инвестиции от други страни, които имат ясно изразен политически и икономически риск. Политическите сътресения, например, могат да предизвикат загуба в доверието на валутата, както и до изтегляне на чуждите капитали от страната и насочването им към по-стабилни икономики.

Заключение.
Валутният курс, в който портфолиото държи по-голямата част от инвестициите определя реалната му възвращаемост. Понижаването на валутния курс очевидно намалява покупателната способност от приходите и капиталовите печалби от постъпленията. Освен това, валутният курс влияе на други фактори, като приходи от лихвени проценти, инфлация и дори капиталовите печалби от ценните книжа. Валутните курсове се определят от множество комплексни фактори, които често объркват и най-опитните икономисти. Инвеститорите все пак трябва да са наясно, че валутните стойности и курсове играят важна роля за възвращаемостта на инвестициите им.

Инвестиционни златни монети

Лицата, които купуват златни или други видове монети трябва да решат дали искат да инвестират, колекционират, или по малко и от двете. Монетите са различен тип инвестиция в сравнение например с акциите и облигациите. Самите монети не натрупват лихви или дивиденти. Стойността им идва от това, че са рядко срещани, а в същото време са много търсени от колекционери като уникати на изкуството, историята и др.

Дали се дължи на увеличаване на богатството или на инфлацията, когато има паричен излишък, стойността на монетите обикновено се покачва. Те също така увеличават стойността си, когато наберат популярност, както се случи с набора от 2 монети известен като биволския долар от 2001 и с монетата на библиотеката на Конгреса. (the 2001 Buffalo Dollar two-coin set and the Library of Congress coin) Инвеститорът предпочита да купува златни или сребърни монети, когато цената на метала, от които са изработени започне да поскъпва. Колекционерът може да избере да не купува нито една от монетите по това време, точно поради същата причина. Колекционерите държат да закупят монетите възможно най-евтино, а инвеститорът няма нищо против да плати по-висока цена, ако има изгледи за добра печалба. Прочети още..

Видове злато

Има различни видове злато, които се използват за направата на бижута и златни монети. Потребителят трябва да знае какъв тип злато е използван при направата на дадения предмет, за да прецени, дали продажната цена е справедлива. Някои магазини /аутлети/ може да привличат с ниски цени на бижутата и монетите си, но ако използваното злато не е с високо качество, покупката може и да не си заслужава. Стандартът за злато в САЩ е 14-карата, а в чужбина е 18. То може да бъде както жълто злато така и бяло. Бялото злато има сребрист цвят, но може да има и лек жълтеникав оттенък. Паладият му придава сиво сребрист цвят, наподобяващ сребро. В бижутерията се използва още злато със зелен и червен нюанс. Зеленото злато прилича на 14-каратово жълто злато, с лек зеленикав оттенък. Червеното злато известно още като розово на външен вид изглежда като добре полирана мед. Предимството на този вид злато, както и на останалите е, че то няма да потъмнее и да промени цвета си както медта. Прочети още..

Бяло злато

Много често бялото злато се бърка с платината. Платината е рядък сиво-бял преходен метал. Бялото злато всъщност е сплав от злато и бял метал най-често паладий, сребро, манган или никел. Свойствата на бялото злато зависят от съдържанието на металите и тяхното съотношение. Това прави сплавите на бялото злато, подходящи за различни цели, като например за изработка на обеци и инкрустация на скъпоценни камъни.

Чистотата и на тази сплав се измерва в карати. В бижутерските среди, терминът “бялото злато” се използва широко, за описание на разнородните сплави с различен карат злато, които имат белезникав оттенък. Някои мислят, че цветът на родиевото покритие, широко използван в златните изделия, е всъщност цвета на бялото злато. Вместо да е наистина бял, цветовия спектър на бялото злато варира от леко кафеникаво, през бледожълто до светло розово. Родиевото покритие често се използва да заличи тези нюанси. Прочети още..

Какво представлява 18 каратовото злато?

В света на златните бижута думата „карат” е често използван термин. Използва се за определяне чистотата на златото в дадено изделие. Думата датира от древните цивилизации населявали Средиземноморието и Близкия изток, които са използвали семената от рожков за измерване теглото на златото. Днес, това теглене е заменено от система с прецизна точност.

Тъй като е най-мекият метал на света, то не се използва в чист вид за изработка на бижута. Често е подсилвано с цинк, мед или сребро, което му позволява да запази придадената му от бижутера форма. Чистото злато се използва много рядко в бижутерията и тези уникални предмети носят печата на 24-каратово злато. В останалите случаи, процентът на злато в сплавта определя чистота му. Прочети още..

Следваща страница »