sportingbet

Валутни курсове

Във финансовата сфера, валутни курсове (известни още като курс на чуждата валута, валутен обмен, със съкращения на английски (forex rate или FX rate) между две валути, определят колко струва една спрямо друга. Това е стойността на валутата на една чужда страна, спрямо валутата на родната страна. Например, валутният курс на 91 японски йени (JPY, ¥) спрямо американския долар (USD, $), означава, че JPY 91 струват толкова, колкото един щатски долар (USD 1). Валутният пазар е един от най-големите пазари в света. Според някои изчисления, всеки ден се обменя стойността на около 3.2 трилиона американски долари.
Спот валутният курс се отнася до настоящия курс на обмен. Форуърд валутен курс се отнася до обменния курс, според който се котира и търгува днес, но за доставки и изплащане на определена бъдеща дата.

Котировки
Системата за обмен на курса се дава чрез определяне на броя на единиците от “насрещната валута” (price currency, payment currency), която може да бъде обменена за една единица от “базова валута” (unit currency, transaction currency). Например, котировка, която гласи, че валутният курс на EUR/USD е 1.2290 (1.2290 USD за EUR, също така известно като EUR/USD; вижте международен валутен пазар), насрещната валута е USD и базовата валута е EUR. Има установена пазарна практика, която определя, коя е базовата валута и коя е насрещната валута. В повечето части на света, редът е: EUR – GBP – AUD – NZD – USD – други. Така, ако обръщате от EUR в AUD, EUR е базовата валута, AUD е насрещната валута и валутният курс ви казва колко австралийски долара трябва да платите, за да получите 1 Евро. Кипър и Малта, които също се котираха като базови спрямо USD и други, наскоро бяха премахнати от този списък, когато те се присъединиха към еврото. В някои райони на Европа, и в непрофесионалния пазар във Великобритания, EUR и GBP се обменят така, че GBP е котирана като базова валута спрямо еврото. За да се определи коя е базовата валута, когато и двете валути не са в списъка (т.е. и двете са „други”), установената пазарна практика е да се използва базовата валута, която дава валутен курс по-голям от 1.000. Така се избягват проблеми при валутни курсове, които се котират за повече от 4 знака след десетичната запетая. Има и някои изключения от това правило, като например японците, които често котират своята валута като основна спрямо другите валути. Котировки, използващи националната валута на страната като насрещна валута (например, EUR 0.735342 = USD 1.00 в еврозоната), са също така известни като преки котировки (от гледна точка на страната) и се използват от повечето държави. Котировки, използващи националната валута на страната като базова валута (например, EUR 1.00 = USD 1.35991 в еврозоната), са също така известни като обратни котировки и се използват в английските вестници и са също така присъщи за Австралия, Нова Зеландия и еврозоната.
* Пряка котировка: 1 единица чужда валута = x единици национална валута
* Непряка котировка: 1 единица национална валута = x единици чужда валута
Забележете това, че когато се използва пряка котировка и ако националната валута се заздрави (т.е. цената й се покачва, или тя става по-ценна), тогава валутният курс намалява. Както и обратното, ако чуждата валута се заздрави, валутния курс се повишава, а стойността на националната валута пада. Пазарната практика от 80-те години на 20 век до 2006 беше, че повечето валутни двойки се котираха до 4 знака след десетичната запетая за спот сделки и до 6 знака след десетичната запетая за форуърд сделки или обмен (forward outrights or swaps). (Четвъртият знак след десетичната запетая, обикновено се определя като “pip”). Изключение от това бяха валутните курсове със стойност по-малка от 1.000, които обикновено се котираха до 5 или 6 знака след десетичната запетая. Въпреки че няма фиксирано правило, валутните курсове със стойност по-голяма от около 20, се котираха до 3 знака след десетичната запетая, и валути със стойност по-голяма от 80 се котираха до 2 знака след десетичната запетая. Валути над 5000 обикновено се котираха без знаци след десетичната запетая (например, предишната турска лира). Например (GBPOMR : 0.765432 – EURUSD : 1.5877 – GBPBEF : 58.234 – EURJPY : 165.29). С други думи, котировките са дадени с 5 цифри. Където курсовете са под 1, обикновено котировките включват 5 знака след десетичната запетая. През 2005 Barclays Capital наруши тази практика като предложи спот валутни курсове (spot exchange rates) с 5 или 6 знака след десетичната запетая на тяхната електронна платформа. Намаляване процента на маржовете (разликата между курс купува и курс продава) принципно необходими за ценообразуването дава на банките възможността да се опитат да спечелят от сделките върху мултибанкови търговски платформи, където и другите банки може да са определи същата цена. Няколко други банки сега следват това. Докато официалните котировки се дават с пълните числа, например 1.4320, много инвеститори и аналитици изпускат цялото число за улеснение и използват само дробната част, която в случая е 4320. Тези обикновено се използват там, където се описва движение в цената, например 4320 до 4290 за разлика от 1.4320 до 1.4290.

Без обвързване
Ако валутата е плаваща, нейният валутен курс може да варира спрямо този на другите валути и се определя от пазарните сили на предлагане и търсене. Обменните курсове на такива валути се променят почти постоянно както се котират на финансовите пазари, главно от банките по света. Подвижна или регулирана система на обвързване е система с фиксирани валутни курсове, но с предвиждане за девалвацията (обезценяването) на валутата. Например между 1994 и 2005, китайската валута ренминби (RMB) беше обвързана с Американския долар в съотношение RMB 8.2768 за $1. Китай не беше единствената страна, която направи това; от края на Втората Световна война до 1967, всички западноевропейски страни използваха фиксирани обменни курсове за американския долар, на базата на системата на Bretton Woods.  “Реалният валутен курс” (RER) е покупателната способност на две валути една спрямо друга. Той се базира на БВП дефлатора (GDP deflator) и измерванията му на нивото на цените в родната и чуждите страни (P,Pf), което условно е сведено до равно на 1 за дадена базова година. Затова, нивото на РВК (RER) е условно установено в зависимост от това коя година е избрана за базова година за БВП дефлатора на двете страни. Промените на РВК са информативни относно развитието във времето на съответната цена на една единица от БВП в чуждата страна по отношение на единиците на БВП в родната страна. Ако с всички стоки можеше да се търгува свободно, и чуждестранните и местните жители купуваха идентични стоки, тогава паритета на покупателната способност (ППС) ще се придържа към дефлаторите на БВП на двете страни, и РВК ще бъде константа и ще е равен на единица.

Двустранен срещу ефективен валутен курс
Двустранният валутен курс включва валутна двойка, докато ефективният валутен курс е усреднен от група чужди валути, и може да бъде разгледан като обща мярка за външната конкуренция на страната. Номиналният ефективен валутен курс (NEER) се претегля с обръщане на асимптотни търговски претегляния. Реалният ефективен курс (REER) регулира NEER чрез подходящо ниво на чуждата валутна цена и намаляване на обръщението чрез нивото на родната валутна цена. В сравнение с NEER, претегления валутен курс на БВП може да бъде по-подходящ, имайки предвид феномена на глобални инвестиции.

Колебания при валутните курсове
Пазарният базов валутен курс ще се промени винаги, когато стойността на която и да е от двете съставни валути се промени. Една валута ще клони към това да става по-ценна винаги когато търсенето е по-голямо от наличния запас. Тя ще се обезцени винаги, когато търсенето е по-малко от наличния запас /това не означава, че хората не искат повече пари, това просто означава, че те предпочитат да държат своето богатство под други форми, най-вероятно в друга валута/.
Повишеното търсене на валута се дължи или на повишено търсене за парични сделки или на повишено търсене за парични спекулации. Търсенето на парични сделки е силно свързано с нивата на бизнес активност на страната, с брутния вътрешен продукт (БВП), и с нивата на заетост. Колкото повече хора се безработни, толкова по-малко хората като цяло ще харчат за стоки и услуги. Централните банки обикновено имат малки затруднения при регулирането на наличния паричен запас, за да се пригодят към промените при търсенето на пари в следствие на бизнес сделките.
Търсенето за парични спекулации е доста по-трудно за съгласуване за централната банка, но те се опитват да направят това чрез регулиране на лихвените проценти. Един инвеститор може да избере да закупи валута, ако печалбата (която е лихвеният процент) е достатъчно висока. Колкото по-висок е лихвеният процент в страната, толкова по-високо е търсенето на тази валута. Твърди се, че валутните спекулации могат да подкопаят реалния икономически растеж, в частност след като големите валутни спекулатори могат умишлено да създават натиск върху валутата чрез къси продажби, за да накарат централната банка да продаде своята валута, за да я запази стабилна (когато това стане, спекулаторите могат да изкупят валутата обратно от банката на по-ниска цена, близка до тяхната позиция, и по този начин да направят печалба).

Манипулиране на валутните курсове
Страните могат да извлекат полза от международната търговия, ако те манипулират стойността на тяхната валута чрез изкуствено поддържане на ниска стойност. Твърди се, че Народна Република Китай са успели да направят това за един дълъг период от време. Все пак, в реалната световна ситуация, през 2005 година поскъпването на юана с 22% беше последвано от 38.7% повишение на китайския внос към Америка.
През 2010 година, други страни, включително Япония и Бразилия, направиха опит да обезценят техните валути с надеждата да субсидират евтин износ и да подкрепят своите боледуващи икономики. Ниският валутен курс намалява цената на стоките на страната за потребителите в другите страни, но повишава цените на стоките, особено на вносните стоки, за потребителите в манипулиращата страна.