Въведение
Преди това нека да разберем как движенията на валутните курсове се отразяват на международната търговия. По-високите валутни нива правят износа на дадена страна на международните пазари по-скъп, а вноса по-евтин и обратното.(по-ниските стойности на валутата правят износа на страната по-евтин, а вноса — по-скъп.)
Може да се очаква, че по-високите валутни стойности ще понижат държавния търговски баланс, докато по-ниските ще го повишат.

Показатели на валутните курсове
Множество фактори влияят върху валутните курсове и всички те са свързани с търговските отношения между две страни. Не забравяйте, че валутните курсове са относителни и представляват сравнителна величина от валутите на двете държави. По-долу са разгледани някои от основните показатели на валутния курс на две страни. Имайте предвид, че тези фактори не са в определена последователност, което се отнася и за много аспекти на икономиката. Дяловото значение на всеки един от тях е обект на допълнително обсъждане.

1. Инфлационни диференциали
Обикновено, страната с относително ниски инфлационни нива има по-скъпа валута, защото нейната покупателна способност се увеличава в сравнение с другите валути. През последната половина на двадесети век, страни с ниска инфлация бяха: Япония, Германия и Швейцария. САЩ и Канада успяха да понижат инфлацията си малко по-късно. Страните с по-висока инфлация обикновено са свидетели на обезценяване на тяхната валута, спрямо валутите на търговските си партньори. Това в повечето случаи е съпроводено с увеличаване на лихвените проценти.

2. Разлики в лихвените проценти
Лихвените проценти, инфлацията и валутните курсове са взаимно свързани. Чрез промяна на лихвените проценти, централните банки влияят върху инфлацията и валутните курсове, а това се отразява на инфлацията и валутните стойности. В икономическите среди страната с по-високите лихви предлага на кредиторите по-висока възвращаемост в сравнение с останалите. Ето защо, по-високите лихвени проценти привличат чуждестранни капитали и са причина за повишаване на валутния курс. Въздействието на по-високите лихвени проценти се обезсилва, ако инфлацията в страната е много по-висока от тази в другите страни или ако други фактори доведат до обезценяване на валутата. Съществува и обратната зависимост, а именно по-ниските лихвени проценти могат да доведат до понижаване на валутните курсове.

3. Дефицити по текущата сметка.
Текущата сметка представлява търговския баланс на дадена страна и нейните търговски партньори. Тя отразява всички плащания между страните за стоки, услуги, лихви и дивиденти. Дефицитът по текущата сметка показва, че страната харчи повече на международните пазари, отколкото печели и се налага да заеме чуждестранни капитали, за да го компенсира. С други думи, страната се нуждае от повече чуждестранна валута, отколкото получава от износа си, а предлага повече от валута си, отколкото изисква чуждото търсене. Повишеното търсене на чужда валута понижава валутният курс на страната до момент, в който местните стоки и услуги стават твърде евтини за чужденците, а чуждите активи са твърде скъпи, за да генерират продажби за вътрешния пазар.

4. Обществен дълг.
Страните биха се ангажирали с голям дефицит, ако с него плащат за проекти в публичния сектор или за правителствено финансиране. От една страна такива дейности биха стимулирали местната икономика, но от друга тези страни стават все по-малко привлекателни за чуждестранните инвестиции. Каква е причината? Големият дълг насърчава инфлацията и обслужването му в условията на повишена инфлацията ще доведе до обезценяване на долара в бъдеще.

В най-лошия случай, правителството се принуждава да емитира (напечата) повече от местната валута, за да плати част от големия дълг. Това обаче неминуемо води до увеличаване на инфлацията. Ако правителството не е в състояние да се справи с дефицита си посредством вътрешни механизми (продажба на държавни облигации, увеличение на паричното предлагане),то трябва да увеличи предлагането на ценни книжа за продажба на чуждестранни инвеститори, но на по-ниски цени. В крайна сметка, големия дълг може да се окаже непривлекателен за чужденците, ако преценят че страната крие рискове поради, невъзможност за покриване на задълженията си. Чуждите инвеститори не са склонни да купуват ценни книжа в тази валута, особено ако рискът от неизпълнение на задълженията е голям. Поради тази причина, дългът на една страната (според Moody или Standard & Poor, например) е решаващ фактор за валутния й курс.

5. Условия на търговия.
Условията на търговия изразяват отношението на цените на вноса към тези на износа. Търговските условия са свързани с текущите сметки и платежния баланс. Ако цените на износа на една страна се повишават с по-голяма скорост, отколкото тези на вноса, то условията за търговия се подобряват. По-благоприятните условия за търговия водят до повишаване на износа на страната. Това, от своя страна, води до нарастване на приходите от износ, което осигурява по-голямото търсене на валутата на тази страната (и до покачване на стойността й). Ако цената на износа се увеличава с по-бавни темпове, отколкото тази на вноса, националната валута ще поевтинее, заради влошените търговски връзки.

6. Политическа стабилност и икономически показатели.
Чуждите инвеститори неизбежно търсят стабилни страни със силни икономически показатели, в които да инвестират капиталите си. Държава, с подобни характеристики ще привлече повече инвестиции от други страни, които имат ясно изразен политически и икономически риск. Политическите сътресения, например, могат да предизвикат загуба в доверието на валутата, както и до изтегляне на чуждите капитали от страната и насочването им към по-стабилни икономики.

Заключение.
Валутният курс, в който портфолиото държи по-голямата част от инвестициите определя реалната му възвращаемост. Понижаването на валутния курс очевидно намалява покупателната способност от приходите и капиталовите печалби от постъпленията. Освен това, валутният курс влияе на други фактори, като приходи от лихвени проценти, инфлация и дори капиталовите печалби от ценните книжа. Валутните курсове се определят от множество комплексни фактори, които често объркват и най-опитните икономисти. Инвеститорите все пак трябва да са наясно, че валутните стойности и курсове играят важна роля за възвращаемостта на инвестициите им.

Дали се дължи на увеличаване на богатството или на инфлацията, когато има паричен излишък, стойността на монетите обикновено се покачва. Те също така увеличават стойността си, когато наберат популярност, както се случи с набора от 2 монети известен като биволския долар от 2001 и с монетата на библиотеката на Конгреса. (the 2001 Buffalo Dollar two-coin set and the Library of Congress coin) Инвеститорът предпочита да купува златни или сребърни монети, когато цената на метала, от които са изработени започне да поскъпва. Колекционерът може да избере да не купува нито една от монетите по това време, точно поради същата причина. Колекционерите държат да закупят монетите възможно най-евтино, а инвеститорът няма нищо против да плати по-висока цена, ако има изгледи за добра печалба.

През 1990-те, инвестициите в монети бяха по-неизгодни отколкото тези на американския фондов пазар. Това доведе до спад на цените на монетите, което се оказа добре дошло за колекционерите. В края на 1990-те започнаха да се произвеждат нови монети. Интересът към тях се засили и инвеститорите започнаха да ги купуват. В средата на 2000 г. бяха отбелязани ценови рекорди в продажбата на монети в едни от най-големите търгове.
Пазарът за тези монети леко се успокои, но очакванията от страна на стоковия пазар за драстичен спад в цените на стойностните монети не се оправдаха.

През последните двадесет години, все повече хора от Австралия, Канада, Европа и САЩ колекционират монети с цел инвестиране. Някои финансови консултанти препоръчват, монетите да заемат 10% от инвестиционното портфолио. Когато стойността на монетите расте, те понякога предлагат по-добра възвръщаемост, от тази на фондовия пазар. Ниският риск, малкият инвестиционен капитал и потенциалът за големи печалби правят инвестирането в монети много привлекателно.

За в бъдеще, експертите препоръчват на обикновените хора да не влагат много пари в закупуването на монети, а по-скоро да го приемат като хоби. Инвестирането в монети може да бъде рисковано и ако го правите трябва много да внимавате и да се захванете с това само след като получили солидни знания по въпроса.

Монетите не се приемат като стока за широко потребление и съществуват различни мнения по отношение на тяхното качество и стойност.

Заради мекостта на златото в неговата чиста форма, то се използва главно в сплави за изработката на бижута и монети. Този процес включва комбиниране на златото с други метали. Добавените метали променят цвета на получения продукт. Различните цветове злато често се използват в комбинация за изработката на някои видове бижута. Това дава на продукта разноцветен външен вид, който е желан и търсен от много потребители.

Тези, които възнамеряват да си купят златни монети и бижута трябва да са запознати със състава на златната сплав, преди да направят покупката. Един просветен потребител ще съобрази всички фактори при закупуване на златни предмети. Времето, прекарано в търсене и проучване на информация ще се изплати многократно с една разумна покупка.

Чистотата и на тази сплав се измерва в карати. В бижутерските среди, терминът “бялото злато” се използва широко, за описание на разнородните сплави с различен карат злато, които имат белезникав оттенък. Някои мислят, че цветът на родиевото покритие, широко използван в златните изделия, е всъщност цвета на бялото злато. Вместо да е наистина бял, цветовия спектър на бялото злато варира от леко кафеникаво, през бледожълто до светло розово. Родиевото покритие често се използва да заличи тези нюанси.

90% злато към 10% никел е често срещано съотношение в сплавите на бяло злато. Когато се добави мед ковкостта му се увеличава. В бижутерството най-често използваните сплави са: злато-сребро-паладий и злато-мед-цинк-никел. Никелът и паладият са най-употребявани за избелване на златото. След тях се нарежда и цинкът като избелващ метал, смекчаващ червеникавия оттенък на медта.

Приблизително един на всеки осем души е получавал алергична реакция към никела.
Затова някой бижутери не използват никел в бялото си злато. Добре е, преди да купите бяло злато, да попитате дали в него има никел, защото това може да предотврати появата на кожен алергичен обрив. Родиевото покритие, придава най-белия цвят на златото, но с времето се износва. Пръстен от бяло злато, например, трябва да се препокрива с родий на всеки 12 до 18 месеца, за да изглежда като нов.
Местните бижутери често предлагат изгодна цена за родиевото покритие. Този постоянен разход определено трябва да се има предвид при закупуването на бижута от бяло злато.

Тъй като е най-мекият метал на света, то не се използва в чист вид за изработка на бижута. Често е подсилвано с цинк, мед или сребро, което му позволява да запази придадената му от бижутера форма. Чистото злато се използва много рядко в бижутерията и тези уникални предмети носят печата на 24-каратово злато. В останалите случаи, процентът на злато в сплавта определя чистота му.

Най-често срещаните златни бижута в САЩ са от 10, 14 или 18 карата. Осемнадесет каратовото златно бижу е с чистота от 75%, което го прави най-скъпото от трите гореизброени. Дори когато бижутата са с еднакъв грамаж, онова което носи по-висок карат е по-ценно. 18-каратовото злато има най-силно изразен жълт цвят. Въпреки, че 14 каратовото злато е най-разпространено в САЩ, 18 каратовото злато е най-предпочитано от повечето европейски потребители.

Въпреки че на едно бижу може да има печат 18 карата, това невинаги е вярно. Законите в отделните държави се различават по отношение гаранциите за истинността на щампите. САЩ е само една от страните, която не следи производителя за използване на подвеждащи печати. Някои държави, за да потвърдят чистотата на златото се допитват до трета страна преди бижуто да се щампова. Тези, които купуват златни монети познават 24-каратово злато, защото то често се използва, за изработката на съвременните юбилейни/ инвестиционни монети. Тъй като 24-каратово злато е твърде меко за бижутерските цели, най-много бижута се правят от 18-каратово злато, въпреки че и 22 – каратовото също се използва. Въз основа на сегашната цена на злато всеки, който продава 18 каратови бижута, би трябвало да си осигури добра печалба.

Проблемът не е в това, че златото е лоша инвестиция. Опасенията на хората идват от това, че не знаят как да различат истинското от фалшивото злато. Така възниква въпросът: как да разпознаем, дали златото е истинско? Как да разберем дали дадена монета е фалшива? Ние ще отговорим на тези въпроси и ще ви научим как да определите дали дадена монетата е позлатена.

Мит или реалност

1.) Мит: Ако захапя монета и върху нея остане отпечатък от зъба ми, това означава, че е златна.

Истина: Това в миналото може и да е било истина. Съвременната действителност обаче е различна. В наши дни техниката позволява да се произвежда голямо количество тънко златно покритие. За да се направи съвременната златна монета тя първо се изработва от олово, никел или друг евтин метал, след което повърхността й се позлатява с тънък слой от ценния метал. И в крайна сметка, ако нямате челюсти на крокодил няма как да оставите отпечатък върху монетата.

Допълнение: Този тест може да е достоверен, ако златото в монетите или предметите е почиствано правилно. Ако след здрава захапка по златните монети не остане поне малък отпечатък, това означава, че монетите са фалшиви. Истинското злато, особено двадесет и четири каратовото е много меко и лесно се изтегля на тънко фолио. Това прави златото лесно разпознаваемо още повече, че начина за откриването му е много бърз и лесен за усвояване и прилагане.

2.) Мит: Ако видите печат върху монета или бижу, на който пише „14 к” или нещо подобно, то това очевидно е истинско злато.

Истина: Истината е, че е много лесно да се поставят подобни печати. Освен това в САЩ изискват производителите да подпечатват златото с цифрата на карата му, но много други страни не го правят. Ако обаче монетата или бижуто преминат теста на захапването и имат печат значи или са много добър фалшификат или са от истинско злато.

3 ) Мит: Понякога евтиното злато оставя следи или тъмни кръгове по кожата, защото е лошо изработено.

Истина: Това е абсолютно грешно. Всяко злато, което променя цвета си до черно или зелено, или пък не се почиства добре със сигурност е фалшификат. Евтиното злато като например 14 каратовото, не променя цвета си и не оставя следи по кожата.
Позлатените предмети обаче го правят. Те изглеждат наистина красиво, но в никакъв случай не са златни. Типичен пример за това са позлатените монети, които се представят за златни.

Как да различим истинското от фалшивото злато?

Когато човек търси да си купи злато трябва да обърне внимание на много фактори. Дали грамажа на златото отговаря на поставената стойност? Изглежда ли меко и еластично? Дали цвета във всички краищата е еднакъв? При бижутата проверете дали закопчалките са златни или потъмняват до черно или зелено. Има ли печат, който да показва колко карата е златото на даденото бижу.
Въпросът за теглото на златото е много важен. Истинското злато е плътно и тежко, независимо че е меко. Ако монета или по-голямо бижу изглеждат сравнително леки, то те най-вероятно са фалшиви.

Въпросът с мекостта също не е маловажен, защото истинското злато е меко и податливо на обработка. Колкото повече злато има в един предмет, толкова той е по-мек и пластичен. Това различава истинските златни монети от фалшивите.

Цветът също е от голямо значение. Ако например забележите черен или зелен цвят, тогава има голяма вероятност да сте попаднали на фалшификат. Разликите в цвета най-добре се виждат по ръбовете на бижуто или по краищата на монетата, както и по клипсите и закопчалките на колиетата.

Въпреки че щамповането на номер върху златото или върху, който и да е друг метал не е труден процес, в някой страни има определени изисквания за това. Това е особено характерно за САЩ, където щамповането на златото с цифрата на карата му е задължително. Ако възнамерявате да купувате златни монети, в страна, в която е в сила подобен закон и златото не носи съответния печат, то по-добре се откажете от тази покупка. Всяка фирма или частно лице, което желае да се занимава професионално с продажбата на злато трябва да спазва закона.

За тези, които избират да инвестират в злато, определянето на неговата автентичност е от първостепенно значение. Всяко лице, което игнорира тези съвети, е на път да загуби голяма сума пари.

Археолозите откриват следи от злато в испански пещери още от времето на палеолита т.е от около 40 000 години преди Христа. Друг исторически източник твърди, че златото е открито 6 000 година пр. Хр. Според трети фараоните в Египет са използвали златото за украса на техните храмове, още от 3000 г. пр. Хр.

Египет обаче не е първата цивилизация, в която златото се използвало като разменно средство. Тази чест се пада на кралството на Лидия съществувало в земите на днешна западна Турция около 700 пр. Хр. Първият вид златни монети били произведени от лидийските търговци. Монетите представлявали златни късове с печат, наречени електум, съставени от 27% сребро и 63% злато.

Археологически доказателства сочат, че златото е било широко използвано в Близкия изток. Най-ранното злато, използвано за украшения и накити е изкопано от гробниците на египетската царица Зер и царицата на Ур Шумер Пу-Аби. Доказано е, че гробницата на Тутанкамон в Египет от второто хилядолетие преди Новата ера съдържа най-голямото количество злато и бижута, сред които е и златен ковчег.

Римската империя.

По време на Римската империя, Рим е изобилствал от златни бижута, изработени от многобройните занаятчии по онова време. Златото по-късно се използвало и за производството на мебели и някои битови предмети в домовете на богатите римляни. Особено популярни сред гражданите до 3 век пр. Хр. били златните колиета с образа на римския император. Преди идването на испанците, индийските златари вече са владеели много техники за обработка на злато като методите за гранулиране, изчукване, пресоване, филиграниране, инкрустация, както и метода на изгубения восък. Най-големите находища на злато от онези времена са били разположени в Андите и Колумбия. По границите на младата държава САЩ са били открити големи златни находища, което е предпоставка за началото на златната треска.

Златна треска

Златната треска се заражда в голяма част от западните щати. По това време много хора, рискуват живата си, за да получат част от скъпоценното жълто чудо. Едно от най-известните находища в Съединените щати е открито през 1848 г в Статърс Мил (Stutter’s Mill), Калифорния. Златната треска обхванала Австралия, Южна Африка и Канада, съответно през 1851 г., 1884 г. и 1897 година.

Златен стандарт

Използването на златото като паричен стандарт е прието по-късно с цел стабилизиране на глобалната икономика. Според златния стандарт дадена страна не може да емитира валута на стойност по-голяма от стойността на златото, което притежава в трезора си. През 1821 г. Великобритания приема златния стандарт и е последвана от останалата част от Европа през седемдесетте години на 19 век.

В края на Първата световна война златният стандарт отпада в някои страни, тогава повечето от тях започват да трупат валута вместо злато в резерва си. САЩ обаче запазва златния стандарт до Голямата депресия, когато златото е заменено с американския долар на международния пазар.

След Втората световна война обаче, се въвежда система наречена “Бретън Уудс”, която работи на принципа на златния стандарт. Правителството на САЩ, фиксира цената на златото на 35 щатски долара за една златна унция, а останалите страни обвързват обменния курс на валутите си спрямо долара, така че златото отново е в подкрепа на световните икономики. През 1971 г., поради натиск от другите държави и проблеми с националния дълг, президентът Никсън решава да прекрати обезпечаването на долара със злато и съответно да се откаже от златния стандарт.

В наши дни

През 1986 г. беше създадена програмата американски орел, която позволи продажбата на златни и сребърни юбилейни/инвестиционни/ монети. Въпреки че миналото на злато остава неизяснено, никой не може да отрече, че жълтото чудо вълнува и радва хората от векове и ще продължи да го прави. Историята на златните монети, само подсилва това твърдение.

В наши дни златните монети остават ценна възможност за инвестиции, особено за тези, които искат да избегнат инфлацията. Много банки и фондове по цял свят ги интегрират в своите портфолиа. Оказва се, че популярността на златото е сезонна и се повишава при нестабилност в глобалната икономика.

История
В резултат на разпадането на Чехословакия, през 1993 г. чешката крона заменя чехословашката. Първите чешки банкноти са всъщност чехословашки крони с номинал 20, 50, 100, 500 и 1000, на които е поставен стикер с печат. През 1993г. официално се  въвежда новата серия чешки банкноти. Най-висок обменен курс валутата постига през 2008 г.

Монети
През 1993 г. се въвеждат монети с купюри от 10, 20 и 50 халера и 1, 2, 5, 10, 20 и 50 крони. Халерите са изсичани от алуминий, а кроните 1, 2 и 5 – от никелирана стомана. Монетите от 10 крони са от стомана с медно покритие, от 20 крони – от стомана с месингово покритие, а от 50 крони са с център от месингова и пръстен от медна стомана.
Поради намаляване на покупателната им способност, монетите от 10 и 20 халера са извадени от обръщение на 31 октомври 2003 г., а тези от 50 халера са изтеглени на 31 август 2008 г. В момента в обръщение са монети от: 1, 2, 5, 10, 20 и 50 крони. На лицевата страна на всички монети е изобразен чешки лъв, а на обратната – цифрата на стойността им.

От 1997 г. насам се секат и колекционерски серии, които се издават годишно със сертификат за качество. През 2000 г. се емитират възпоменателни монети от 10 и 20 крони в чест на новото хилядолетие. Първоначално монетите са сечени в Уинипег и Хамбург (през 1993 г. и 1994 г.), а след това започва производството им и в Чешката република. Създадена е традиция в издаването на възпоменателни сребърни и златни монети за нумизматични цели.

Банкноти.
Първите чешки банкноти, пуснати в обръщение през 1993 г. са всъщност бившите Чехословашки, на които е залепен стикер с печат. Стикери са поставени само на банкнотите с копури от 100, 500 и 1000 крони. Всички останали чехословашки банкноти с по-ниски стойности са циркулирали без промяна през този преходен период. Първите са били в употреба до края на август, а вторите до края на юли.

Новата серия банкноти, включваща купюри от 20, 50, 100, 200, 500, 1000 и 5000 крони, е въведена по-късно през 1993 г. Тя е била в обръщение до 2006 г., с изключение на първите версии на 1000 и 5000 крони, чиито защитни знаци са били усъвършенствани при следващите емисии. (Всички версии на банкнотата от 2000 крони, с и без новите защитни знаци, въведена през 1996 г., са все още валидни). На лицевата страна на тези банкноти са изобразени известни чешки личности, а на обратната страна – абстрактни композиции. Съвременни защитни елементи могат да бъдат открити върху всички банкноти.
Банкнотата от 20 крони престава да бъде валидна на 31 август 2008 г., а тази от 50 крони е изтеглена от употреба на 1 април 2011.

Въпреки че има няколко начина за направата на бижута, най-често използвания е така наречения метод на „изгубения восък”. Заготовката на предмета първоначално се изработва от восък. Когато восъчната фигура е готова, тя се покрива с гипс. Необходимо е да се изчака той да се втвърди, след което се поставя в пещ или фурна. В следствие на високата температура восъка се разтопява, оставяйки кухина на мястото си. След това отливката се поставя в специално леярно устройство, което под налягане запълва кухината със злато. После гипсовата обвивка се счупва и от нея се изважда готовия златен предмет. Следва почистване, полиране и показване.

 Купуване на златни бижута.

 Купуването на златни бижута до голяма степен се смята за лукс и доста ценна инвестиция. Изделия от 24 каратово злато се предлагат в много бижутерски магазини по целия свят. За широко потребление често се правят точни копия на дизайнерски бижута, но има и независими майстори ювелири, които създават уникални произведения. Те могат да изработят бижу специално за вас. Когато притежавате единствено по рода си бижу, неминуемо ще предизвикате завист у всеки, който го види.