Руска рубла

от на January 31, 2012
in Валута

Рублата (на руски език: рубль, множествено число: рубли; код: RUB) e официалното платежно средство на Руската федерация и на двете частично признати републики Абхазия и Южна Осетия. В миналото рублата е била парична единица на Руската империя и на Съветския съюз, (преди неговото разпадане). Република Беларус и Приднестровието използват валута със същото име. Една рубла е равна на 100 копейки (на руски: копе́йка; мн.ч.: копе́йки). Международният код е RUB или 643. До деноминацията през 1998 година, кодът на рублата е бил RUR или 810 (1 RUB = 1000 RUR)

Все още валутата няма свой символ.
Въпреки че съкращението „руб” е широко разпространено, то не официален знак. Изпробвани са различни варианти като: “РР”, само едно “Р” с две хоризонтални черти в горната част (подобно на знака на филипинското песо), ₱, “Р” с една хоризонтална черта.

Етимология

Според най-популярната версия, думата “рубла” произлиза от руския глагол „рубить”, което означава „сека, разсичам”. В миналото рубла са наричали къс/ кюлче/ от злато или сребро с определено тегло (grivna/ гривна). Друга известна версия е, че името е производно на съществителното „рубец”, което означава “шев”, тъй като при процеса на отливане по ръба на монетите ясно се вижда отпечатък, който прилича на шев.

Имена на различни деноминации:

През 18-ти, 19-ти и 20-ти век, няколко монети имат собствени имена:

¼ копейка – полюшка
½ копейка – денка или денежка
2 копейки – семишник (използвано през 20-ти век), двушка (20 век) или грош
3 копейки – алтин (датира от 1960 г.)
5 копейки – пятак
10 копейки — гривенник
15 копейки – пятялтини (5 алтина е използвано по-дълго от алтина)
20 копейки — двугривенни (2 гривенника)
25 копейки – полуполтинник (половин полтинник) или четвертак (от руската дума за ¼)
50 копейки – полтина или полтинник.

10-те рубли независимо на банкнота или монета често неофициално са наричани „червонец”. Исторически, това е името на първата златна руска монета от 3 рубли, пусната в обръщение през 1701 г. Съвременното название идва от съветските златни червонци (сове́тский золото́й черво́нец), пуснати в обръщение през 1923 г. 1 червонец е бил равен на 10 златни рубли от преди Революцията. Всички тези имена са остарели. Практиката да се използват имената на старите копейки за означаване на дадена сума в рубли, вече не е толкова популярна. В съвременния руски жаргон са се запазили само следните имена:

1 рубла – целковый или целый, което означава “цялата” или “цяло”
5 рубли – пятёрка, пятак, пятачок
10 рубли – чирик, червонец или десятка
50 рубли – полтинник, има още няколко варианта като полтишок
100 рубли – стольник, сотка
500 рубли – пятихатка, а преди него пятикатка
1000 рубли – косарь, штука или производното штукарь, тонна (най-употребявано в Санкт Петербург)
1000000 рубли – лимон, лям
1000000000 рубли – лярд

Шестото име „пятикатка” идва от „пять кать” (пет Катерини). В царска Русия, Катя или Катерина на жаргон е значело банкнота от 100 рубли, тъй като върху нея е бил портрета на Екатерина II. От септември 2009 г. най-голямата купюра на рублата е банкнота от 5000 рубли, в резултат на което всички имена на дотогавашните банкноти с по-голям номинал вече се отнасяли само за суми, а не за конкретна банкнота или монета.

Внимание: Повечето от тези имена на банкноти като: чирик, полтос, пятикатка и косар идват от криминалния жаргон „Феня” и се считат за доста вулгарни.

Символ на валутата

Валутен знак за рублата е бил използван между 16-18 век. Символът се състоял от руските букви “Р” (завъртяна на 90 ° обратно на часовниковата стрелка) и “У”(изписана над нея). Символът се поставял върху цифрата, означаваща рублите. Този знак излиза от употреба през 19 век.

Има два основни варианта за знак на рублата.

През последните години от съществуването на Руската империя не е използван знак за рублата. Такъв не е въведен и по времето на Светския съюз. За знак са служели буквата „Р” и съкращението „руб.”, които се използват и до днес, макар че не са официално приети.

През юли 2007 г. Централната банка на Русия обяви, че ще вземе решение относно символа на рублата. Банката ще разгледа 13 предложения за знак на рублата, между които и „РР” (от съкращението на руски език за Руска рубла), който е получил предварителното одобрение на Централната банка. Въпреки това, неофициално е предложен още един символ – „Р” (с една хоризонтална черта, изписана под горната част), подобен на знака на филипинското песо. Поддръжниците на новия знак твърдят, че той е лесен, разпознаваем и подобен на знаците на други валути.

Друго предложение за символ е избрано с конкурс, организиран от руската новинарска и информационна агенция “Новости”. Символът „Swanling” е един от 20-те победители от конкурса. Същият знак е бил сред 8-те победители и в друг конкурс, организиран от интернет сайта KM.RU през 2006 г. Символът не прилича на знака на никоя друга световна валута.

История

Първа серия рубли, от античността до 31 декември 1921 г.

Рублата е била основна руска парична единица от около 500 години. От 1710 г. се дели на 100 копейки.
През годините нейната стойност и сребърен еквивалент са били променяни многократно, като след проведената от Петър I реформа една рубла се е равнявала на 28 грама сребро. Монетите от 1 рубла са били сребърни, а тези с по-висока стойност са сечени от злато и платина. До края на 18-ти век, 1 рублата се е равнявала на 4 золотника и 21 доля, което е почти 18 грама чисто сребро или на 27 доля почти 1,2 грама чисто злато. Съотношението на двата метала е било 15:1. През 1828 г., е била въведена платинена монета от 1 рубла, равна на 77 ⅔ доля (или 3,451 грама).

На 17 декември 1885 г., с въвеждането на нов стандарт, сребърната рубла се запазва, но съдържанието на златната е намалено до 1,161 грама. Освен това златната рубла се фиксира към френския франк по курс 1 рубла = 4 франка. Този курс е бил преразгледан и променен през 1897 г. на 1 рубла = 2 ⅔ франка (0.774 грама злато)

С избухването на Първата световна война и отпадането на златния стандарт, рублата губи стойност и претърпява хиперинфлация в началото на 1920 г.

Втора серия рубли, 1 януари 1922 г. – 31 декември 1922 г.

През 1922 г. се провежда първата от няколкото деноминации, в резултат на което стойността на 1 “нова” се равнява на 10 000 „стари” рубли. През същата година се въвеждат и червонците.

Трета серия рубла, 1 януари 1923 г. – 6 март 1924 г.

Втората деноминация е през 1923 г., в отношение 100 до 1. При нея, както и първата се емитират единствено банкноти. В този период се издават и първите рубли на Съветския съюз.

Четвърта (златна) серия рубли, 7 март 1924-1947 г.

С трета деноминация през 1924 г. се въвежда “златната” рубла, в съотношение 1 златна рубла = 50 000 рубли от предната серия. При тази реформа рублата се обвързва с червонеца при курс 10:1 т.е. 1 червонец се равнява на 10 рубли. През 1924 г. отново започват да се емитират монети. Хартиени рубли са печатани до 10, а по – високите купюри са били в червонци.

Пета серия рубла, 1947-1961 г.

След Втората световна война, съветското правителство предприема конфискаторска реформа, с цел да се намали количеството на книжните пари в обръщение. (Това се отнася само за банкнотите.) Старите рубли са преоценени на една десета от номиналната им стойност.

Шеста серия рубли, 1961 г. – 31 декември 1997 г.

Деноминацията от 1961 г. е повторение на реформата от 1947 г., като се прилагат същите промени. Съветската рубла от 1961 г. официално се е равнява на 0,987412 грама злато, но замяната на рубли за злато не е била достъпна за широката общественост. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г., рублата остава като валута и на Руската федерация. През 1993 г. Руската банка емитира нови серии банкноти. От началото на 1990-те години настъпва хиперинфлация и рублата търпи значително обезценяване.
На 1 януари 1998 г. рублата е деноминирана. Една нова рубла е равна на 1000 стари.

Деноминацията е чисто психологическа стъпка, която не решава основните икономически проблеми, пред които е изправена руската икономика по онова време. Рублата се обезценява през август 1998 г., което води до руската финансова криза.

Равносметката от всичките шест деноминации показва, че седмата рубла се равнява на 5×1015 оригинални рубли.

През ноември 2004 г. община Димитровград (Уляновска област), издига петметров паметник на рублата.

На 23 ноември 2010 г., по време на срещата на руския премиер Владимир Путин и китайският му колега Вен Джиабао беше обявено, че Русия и Китай ще използват за двустранната търговия собствените си национални валути вместо американския долар. С този ход се цели по-нататъшно подобряване на отношенията между Пекин и Москва, както и защита на техните национални икономики в условията на световната финансова криза. Търгуването на рублата започна на китайския междубанков пазар, а търговията на юана се очаква да започне на руския валутен пазар през декември 2010 г.

Споделете вашето мнение