Хърватска куна

Хърватската куна е официално платежно средство в Хърватия от 1994 г. Международният валутен код на хърватската куна е HRK. Дели се на 100 липа. Куната се издава от Хърватската народна банка, а монетите се секат в Хърватския валутен институт. На хърватски език думата “kuna” означава “белка”. Името идва още от Средновековието, когато една кожа от белка е била приета за единица мярка за стойност в търговията. Думата „lipa” означава “липово дърво (липа)”.

История и етимология.

По времето на Римската империя в провинциите на горна и долна Панония (днес Унгария и Славония), данъците са били събирани под формата на високо ценените тогава кожи от белки. Следователно, хърватската дума за данък “marturina”, произлиза от латинската дума “martus” (на хърватски: “куна”). Куната е била парична единица в няколко славянски държави, най-вече в Киевски Рус и неговите наследници до началото на 15-ти век. Тя се е равнявала на 1 / 25, а по-късно на 1 / 50 сребърна gryvna (официалната валута на Киевски Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски “крони” („крона” на хърватски език се превежда като „kruna”). През Средновековието, много чужди валути са били използвани на територията на Хърватия, но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до 1018 г. Между 1260 г. и 1380 г., хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена белка. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.

Идеята за куната се възражда отново през 1939 г., когато Хърватската област Бановина, тогава в пределите на Югославската монархия, планира да издаде своя валута.

През 1941 г., когато Хърватското революционно движение „Устазе” формира Независимата Хърватска държава се въвежда и независима държавна валута – хърватска куна. Тази валута остава в обръщение до 1945 г., когато тя заедно с парите на комунистическите партизани, изчезват със създаването на Федерална Република Югославия.

Съвременната валута
Настоящата куна е въведена на 30 май 1994 г., слагайки началото на преходния период от динар към куна, който приключва на 31 декември 1994 г. с обменен курс 1 куна = 1000 динара.

Изборът на името куна било изпълнено с противоречия, тъй като валута със същото име е била използвана от Независимата Хърватска държава. Скоро тези доводи били отхвърлени като неоснователни, тъй като куна се казвала и валутата на Хърватска Бановина и Завнох (ZAVNOH). Друго предложение за име на новата валута е било kruna (крона), която да се дели на 100 banica (по името на жената на краля). Този вариант бил отхвърлен, тъй като се е смятало, че името е доста близко до това на монархическата крона на Австро-Унгария и не подхождало на републиканска валута. Преходът към новата валута бил плавен и противоречията бързо били изгладени.
В самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна не се използвали нито куните, нито динарите. Вместо тях в употреба влязла нова валута крайненски динар, валидна до 1995 година, когато региона отново бил интегриран в пределите на Хърватия.

Първоначално хърватската куна била обвързана с германската марка, а по-късно с еврото. Дългосрочната политика на Хърватската национална банка е да поддържа стабилен курса на куната спрямо еврото. Днес страната върви по пътя на присъединяване към Европейския съюз и планира да влезе в Еврозоната. Очаква се куната да бъде заменена с еврото до две-три години след присъединяването на страната към Европейския съюз.

Монети. През 1994 г. монетите в обръщение са с номинал от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 липа и 1, 2, 5 и 25 куни. Монетите са издадени в два варианта: единият с имена на растения или животни на хърватски език (през нечетните години), а другият с имена на растения или животни на латински език (през четните години).
Поради ниската си стойност монетите от 1 и 2 липа се използват рядко. През 2001 г. Хърватската народна банка заяви, че няма намерение да изтегля от употреба монетите от 1, 2 и 5 липа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *