6 фактора, оказващи влияние върху валутните курсове.

Наред с лихвения процент и инфлацията, валутният курс е един от най-важните показатели за икономическото състояние на една страна. Валутните курсове играят изключително важна роля за нивото на държавната търговия, което е от огромно значение за всяка свободна пазарна икономика в света. Поради тази причина, валутните курсове са сред най-често следените, анализирани и държавно контролирани икономически показатели. В по-малък мащаб те въздействат на реалната възвращаемост на инвестиционното портфолио. Тук ще разгледаме някои от по-важните фактори, които влияят върху движението на валутния курс.

Въведение
Преди това нека да разберем как движенията на валутните курсове се отразяват на международната търговия. По-високите валутни нива правят износа на дадена страна на международните пазари по-скъп, а вноса по-евтин и обратното.(по-ниските стойности на валутата правят износа на страната по-евтин, а вноса — по-скъп.)
Може да се очаква, че по-високите валутни стойности ще понижат държавния търговски баланс, докато по-ниските ще го повишат.

Показатели на валутните курсове
Множество фактори влияят върху валутните курсове и всички те са свързани с търговските отношения между две страни. Не забравяйте, че валутните курсове са относителни и представляват сравнителна величина от валутите на двете държави. По-долу са разгледани някои от основните показатели на валутния курс на две страни. Имайте предвид, че тези фактори не са в определена последователност, което се отнася и за много аспекти на икономиката. Дяловото значение на всеки един от тях е обект на допълнително обсъждане.

1. Инфлационни диференциали
Обикновено, страната с относително ниски инфлационни нива има по-скъпа валута, защото нейната покупателна способност се увеличава в сравнение с другите валути. През последната половина на двадесети век, страни с ниска инфлация бяха: Япония, Германия и Швейцария. САЩ и Канада успяха да понижат инфлацията си малко по-късно. Страните с по-висока инфлация обикновено са свидетели на обезценяване на тяхната валута, спрямо валутите на търговските си партньори. Това в повечето случаи е съпроводено с увеличаване на лихвените проценти.

2. Разлики в лихвените проценти
Лихвените проценти, инфлацията и валутните курсове са взаимно свързани. Чрез промяна на лихвените проценти, централните банки влияят върху инфлацията и валутните курсове, а това се отразява на инфлацията и валутните стойности. В икономическите среди страната с по-високите лихви предлага на кредиторите по-висока възвращаемост в сравнение с останалите. Ето защо, по-високите лихвени проценти привличат чуждестранни капитали и са причина за повишаване на валутния курс. Въздействието на по-високите лихвени проценти се обезсилва, ако инфлацията в страната е много по-висока от тази в другите страни или ако други фактори доведат до обезценяване на валутата. Съществува и обратната зависимост, а именно по-ниските лихвени проценти могат да доведат до понижаване на валутните курсове.

3. Дефицити по текущата сметка.
Текущата сметка представлява търговския баланс на дадена страна и нейните търговски партньори. Тя отразява всички плащания между страните за стоки, услуги, лихви и дивиденти. Дефицитът по текущата сметка показва, че страната харчи повече на международните пазари, отколкото печели и се налага да заеме чуждестранни капитали, за да го компенсира. С други думи, страната се нуждае от повече чуждестранна валута, отколкото получава от износа си, а предлага повече от валута си, отколкото изисква чуждото търсене. Повишеното търсене на чужда валута понижава валутният курс на страната до момент, в който местните стоки и услуги стават твърде евтини за чужденците, а чуждите активи са твърде скъпи, за да генерират продажби за вътрешния пазар.

4. Обществен дълг.
Страните биха се ангажирали с голям дефицит, ако с него плащат за проекти в публичния сектор или за правителствено финансиране. От една страна такива дейности биха стимулирали местната икономика, но от друга тези страни стават все по-малко привлекателни за чуждестранните инвестиции. Каква е причината? Големият дълг насърчава инфлацията и обслужването му в условията на повишена инфлацията ще доведе до обезценяване на долара в бъдеще.

В най-лошия случай, правителството се принуждава да емитира (напечата) повече от местната валута, за да плати част от големия дълг. Това обаче неминуемо води до увеличаване на инфлацията. Ако правителството не е в състояние да се справи с дефицита си посредством вътрешни механизми (продажба на държавни облигации, увеличение на паричното предлагане),то трябва да увеличи предлагането на ценни книжа за продажба на чуждестранни инвеститори, но на по-ниски цени. В крайна сметка, големия дълг може да се окаже непривлекателен за чужденците, ако преценят че страната крие рискове поради, невъзможност за покриване на задълженията си. Чуждите инвеститори не са склонни да купуват ценни книжа в тази валута, особено ако рискът от неизпълнение на задълженията е голям. Поради тази причина, дългът на една страната (според Moody или Standard & Poor, например) е решаващ фактор за валутния й курс.

5. Условия на търговия.
Условията на търговия изразяват отношението на цените на вноса към тези на износа. Търговските условия са свързани с текущите сметки и платежния баланс. Ако цените на износа на една страна се повишават с по-голяма скорост, отколкото тези на вноса, то условията за търговия се подобряват. По-благоприятните условия за търговия водят до повишаване на износа на страната. Това, от своя страна, води до нарастване на приходите от износ, което осигурява по-голямото търсене на валутата на тази страната (и до покачване на стойността й). Ако цената на износа се увеличава с по-бавни темпове, отколкото тази на вноса, националната валута ще поевтинее, заради влошените търговски връзки.

6. Политическа стабилност и икономически показатели.
Чуждите инвеститори неизбежно търсят стабилни страни със силни икономически показатели, в които да инвестират капиталите си. Държава, с подобни характеристики ще привлече повече инвестиции от други страни, които имат ясно изразен политически и икономически риск. Политическите сътресения, например, могат да предизвикат загуба в доверието на валутата, както и до изтегляне на чуждите капитали от страната и насочването им към по-стабилни икономики.

Заключение.
Валутният курс, в който портфолиото държи по-голямата част от инвестициите определя реалната му възвращаемост. Понижаването на валутния курс очевидно намалява покупателната способност от приходите и капиталовите печалби от постъпленията. Освен това, валутният курс влияе на други фактори, като приходи от лихвени проценти, инфлация и дори капиталовите печалби от ценните книжа. Валутните курсове се определят от множество комплексни фактори, които често объркват и най-опитните икономисти. Инвеститорите все пак трябва да са наясно, че валутните стойности и курсове играят важна роля за възвращаемостта на инвестициите им.

Как се добива златото?

Най-разпространените начини за извличане на злато са два чрез копаенето му в мините и чрез пречистване на златоносна вода /панинг/. Първият метод датира още от 3500 година преди Христа. Това е процес на добиване на злато от земните недра с помощта на местни работници, които използвали специална техника и оборудване. Пречистването е предимно ръчна техника, при която в плитък съд се смесват златоносен пясък и чакъл, потапят се във вода и се пресяват, докато останат само златните частици. Материалът за този метод се събира от наносните легла на реките. Тези места обикновено са свободни за посетители и са отбелязани като туристически атракциони. Там туристите чрез пречистване на златоносна вода сами могат да си добият злато. Има и още няколко метода, като например използването на метален детектор. С помощта на уреда, човек просто върви и оставя детектора да засече метала под повърхността. Този метод е много използван от златотърсачите, защото уредът е удобен за носене и лесен за употреба. Сензорите му могат да засекат наличието на метали най-малко на метър под земята.

Наред с няколко други страни, със златни находища се славят и някои от Съединените щати, а именно: Аризона, Колорадо, Калифорния, Вашингтон, Невада, Монтана и Южна Дакота.
Съществуват два вида златни находища:
1. (Lode) Залеж на златни жили – от който златото се добива чрез сондиране или взривяване.
2. (Placer) находища, които изискват хидравлично разработване на мината или пречистване /панинг/. След като златото се открие и отдели е необходимо то да се пречисти.

Най-евтините начини за обмяна на валута

Международните пътувания, независимо дали са по бизнес или за удоволствие, изискват съответната подготовка. Едно от най-големите притеснения за онези, които рядко пътуват, е как да обменят валута за съответната страна. Най-простото решение, обикновено невинаги е най-доброто имайки предвид размера на комисионните и многото възможности за измама. Има няколко начина за обмен на валута, преди да заминете или след като пристигнете. Всички те, обаче крият своите рискове.

Пътнически чекове.
Известен начин за разплащане в чужбина е чрез закупуване на пътнически чекове. American Express и AAA.com са най-популярните места, където се предлагат такива чекове на разумни цени. Въпреки че са леснодостъпни, пътническите чекове имат едно неудобство – налага се да държите големи суми в брой и постоянно да ги носите със себе си. Рискът случайно да ги загубите или по-лошо да ви ги откраднат е огромен, именно затова мнозина се въздържат от използването им. Още един недостатък е факта, че много магазини в чужбина не приемат пътнически чекове.

Банки.
Преди да напуснете страната, обмяната на валута в банка е бързо и лесно решение. Имайте предвид, че валутните курсове се променят всеки ден, така че ако сте си закупили валутата много преди да заминете, курсът непосредствено преди отпътуването може да се окаже по-изгоден. Друг недостатък при използването на банките е носенето на много пари в брой, подобно на пътническите чекове, което може да доведе до доста неприятни ситуации.
Откриването на банкова сметка в държавата, в която отивате като цяло не е препоръчително, освен ако не пътувате често до там. Много от процедурите у нас и в чужбина в банковия сектор са сходни. Особено що се отнася до попълване на лични данни в банковите формуляри. За да попълните едно заявление ще трябва да носите със себе си: шофьорска книжка, социално осигурителна карта, паспорт и акт за раждане. Много чуждестранни банки правят проверки на новите си клиенти за кредити, което може да отнеме седмици. Така че, ако имате нужда от пари на момента, ще трябва да търсите други начини за набавянето им.

Обмени бюра.
Ако не искате постоянно да носите големи суми в брой, можете да използвате обмените бюра, веднага като пристигнете в желаната от вас дестинация. Те представляват малки павилиони в районите с голям трафик, особено по пътя на туристическия поток. Въпреки че са удобни и достъпни за ползване, тук възможностите за имами са още по-големи. Обикновено пред бюрата на табла са изложени валутните курсове, но продавачите често се възползват от непредпазливите клиенти, който не познават чуждестранната валута и си докарват неправомерни печалби. Finweb.com съветва, за да избегнете проблеми, винаги искайте касова бележка и не позволявайте да ви притискат да вземете прибързано решение. Може да обмените валута и направо на рецепцията във вашия хотел. Хотелиерите обаче невинаги излагат обменните курсове и това може да се окаже най-скъпият начин за обмен на валута. На летищата също може да обмените валута на определените за това места. Въпреки че техните такси обикновено са високи, те са по-сигурни от обменните бюра.

Банкомати
В днешната глобална икономика, много банки предлагат международно обслужване и сметките на клиентите им са достъпни чрез банкоматите от всяка точка на света. Таксите им понякога се свеждат до 1% и са на разположение по всяко време на деня или нощта. Чрез ползването на банкомати отпада необходимостта от презапасяване с големи суми от чуждестранната валута. Тук недостатъкът е, че ако теглите многократно, може да ви излезе скъпо, ако вашата банка начислява високи такси за всяка транзакция, отделно от обичайните разходи за валутен обмен.

В заключение.
Не бързайте да обменяте валута, решете кой е най-подходящият за това начин в дадения момент и спрямо ситуацията. Познаването на различните възможности, ще ви помогне да изберете най-удобния, безопасен и изгоден за вас вариант.

Евро

Евро (символ: €, код: EUR) е официалната валута на Евро зоната: в 17 от 27-те страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Това също е и валутата, използвана от институциите на ЕС. В Евро зоната влизат: Австрия, Белгия, Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения и Испания. Евро се употребява и в още 5 европейски страни (Черна гора, Андора, Монако, Сан Марино, Косово и Ватикана) и следователно се използва ежедневно от около 327 милиона европейци. Също така, повече от 175 милиона души в световен мащаб използват валути, които са фиксирани към евро, включително и над 150 милиона души в Африка.  Евро е втората по значение валута използвана за валутен резерв, както и втората най-търгувана валута в света след американския долар.  С повече от 800 милиарда в обръщение през юни 2010 г., евро достигна най-висока обща стойност на банкнотите и монетите в света, надминавайки американския долар. Според оценки на МВФ (на международния валутен фонд) за 2008 г. отчитайки БВП (Брутния вътрешен продукт) и паритета на покупателната способност между различните валути, Еврозоната е втората по големина икономическа сила в света.
Наименованието „евро” беше официално прието на 16 декември 1995 година. Еврото е въведено на световните финансови пазари, като разчетна единица на 1 януари 1999 г., замествайки предходната Европейската валутна единица (екю) в съотношение 1:1. Евро монетите и банкнотите навлязоха в обръщение на 1 януари 2002г.

Какво представлява 18 каратовото злато?

В света на златните бижута думата „карат” е често използван термин. Използва се за определяне чистотата на златото в дадено изделие. Думата датира от древните цивилизации населявали Средиземноморието и Близкия изток, които са използвали семената от рожков за измерване теглото на златото. Днес, това теглене е заменено от система с прецизна точност.

Тъй като е най-мекият метал на света, то не се използва в чист вид за изработка на бижута. Често е подсилвано с цинк, мед или сребро, което му позволява да запази придадената му от бижутера форма. Чистото злато се използва много рядко в бижутерията и тези уникални предмети носят печата на 24-каратово злато. В останалите случаи, процентът на злато в сплавта определя чистота му.

Най-често срещаните златни бижута в САЩ са от 10, 14 или 18 карата. Осемнадесет каратовото златно бижу е с чистота от 75%, което го прави най-скъпото от трите гореизброени. Дори когато бижутата са с еднакъв грамаж, онова което носи по-висок карат е по-ценно. 18-каратовото злато има най-силно изразен жълт цвят. Въпреки, че 14 каратовото злато е най-разпространено в САЩ, 18 каратовото злато е най-предпочитано от повечето европейски потребители.

Въпреки че на едно бижу може да има печат 18 карата, това невинаги е вярно. Законите в отделните държави се различават по отношение гаранциите за истинността на щампите. САЩ е само една от страните, която не следи производителя за използване на подвеждащи печати. Някои държави, за да потвърдят чистотата на златото се допитват до трета страна преди бижуто да се щампова. Тези, които купуват златни монети познават 24-каратово злато, защото то често се използва, за изработката на съвременните юбилейни/ инвестиционни монети. Тъй като 24-каратово злато е твърде меко за бижутерските цели, най-много бижута се правят от 18-каратово злато, въпреки че и 22 – каратовото също се използва. Въз основа на сегашната цена на злато всеки, който продава 18 каратови бижута, би трябвало да си осигури добра печалба.