Южноафрикански ранд

Рандът (знак: R; код: ZAR) е официалната валута на Република Южна Африка. Тя носи името си от Витватерсранд — хребета с белите води, върху който е издигнат Йоханесбург и където са открити най-големите залежи на злато в Южна Африка. Рандът се бележи със символа „R” и се дели на 100 цента “с”.

Международният код е ZAR, от холандски Zuid-Afrikaanse rand. (Южноафрикански ранд). Интернет името на домейна от първо ниво на страната “.za”, също идва от холандското Zuid-Afrika.

Рандът е официалната валута на Единната валутна зона между Южна Африка, Свазиленд и Лесото. Използва се още и в Намибия като законно платежно средство, въпреки че тя се оттегли от валутната зона.

История

Рандът е въведен на 14 февруари 1961 г.
През 1956 г. е създадена специална комисия (Decimal Coinage Commission), която да осъществи прехода от паунда, шилинга и пенса към нова самостоятелна валута. Решението е взето на 8 август 1958 г. и комисията заменя Южноафриканския паунд с ранда, който става официална валута при курс 2 ранда = 1 паунд или 10 шилинга. Същата година е основана и Република Южна Африка.

Кратка история за курса на ранда.

От създаването си до 1982 г. 1 ранд се разменял за 1,4 Щатски долара, когато благодарение на засилващия се политически натиск и санкциите наложени заради апартейда, започва да губи стойност.

Първият срив спрямо стойността на долара, рандът претърпява през март 1982 г., когато 1 долар струва R 1–R 1.30 ранда. Тези стойности се задържат до 1984 г., когато обезценяването на валутата набира скорост. До февруари 1985 г. един ранд се разменя за 2 долара, а през юли същата година търговията с чуждестранна валута е прекратена за три дни, с цел да се избегне по-нататъшната девалвация на ранда.

До 15 август 1985 г., когато президента П.В.Бота, произнася своята скандална реч в Рубикон, рандът е отслабнал до стойности R 2,4 за долар.
През периода 1986-88 г. валутата спечелва част от загубените си позиции като през повечето време 1 долар се търгува за 2 ранда и на моменти дори слиза под тази стойност. Възстановяването, обаче е за кратко и в края на 1989 г. ранда отново се обезценява до R 2,5 за 1 долар.

Перспективите в началото на 90–те, властта да отиде в ръцете на чернокожото мнозинство не вещаят нищо добро за страната. Обявяването на реформа след реформа, както несигурното бъдеще, неизменно довеждат до преломния момент, в който през ноември 1992 г., обезценяването на валутата достига до 3 ранда за долар.

Домакинстването на местни и международни събития оказва влияние върху стойностите на валутата. Това най-ярко се вижда на демократичните избори през 1994 г., които довеждат съотношението на ранда към долара до R 3,6: US1. Избирането на Тито Мбовени за управител на Националната банка на Южна Африка и встъпването в длъжност на президента Табо Мбеки през 1999 г., сваля курса до 6 ранда за долар. Противоречивата аграрна реформа, която започва в Зимбабве и последвалите атаки от 11 септември 2001 г., довеждат ранда до най-ниските нива в историята му от 13,84 за долар през декември 2001 г.

Старите банкноти и монети излизат от обръщение.

Рязкото обезценяване през 2001 г. предизвиква официално разследване, което на свой ред оказва благотворно влияние и подобрява позициите на ранда. До края на 2002 г., валутата се търгува отново под 9 ранда за долар, а до края на 2004 г. ранда се качва до R 5.70 за долар. Стойностите на ранда се влошават до известна степен през 2005 г., когато в края на годината, валутата се търгува по курс R 6.35 за долар. В началото на 2006 г. обаче, валутата възобновява стойностите си и от 19 януари 2006 г., се търгува отново под 6 ранда за долар. Въпреки това, по време на второто и третото тримесечие на 2006 г. (т.е. от април до септември), ранда отслабва значително. По отношение на лирата стерлинга ранда пада от 9,5 пенса до близо 7 пенса, губейки около 25% от международна си търговска стойност само за шест месеца. По-късно през 2007 г. рандът леко възвръща позиции до малко над 8 пенса, само за да се срине отново през първото тримесечие на 2008 г.

Този спад се дължи на множество фактори. През 2007 г. южноафриканският текущ дефицит достига 7,3% от БВП, което е най-високата му стойност за последните 36-години. Инфлацията достига близо 9% (най–висока стойност за предходните 5 години). Бързо нараства и рискът от спиране на инвестициите в района. Хората все повече залагат на сигурните материални активи, заради разрастващата се кризата с ипотечните кредити.
За обезценяването на ранда спомага и електрическата криза предизвикана от Еском, която се задълбочава поради невъзможността съществуващата мрежа да отговори на бързорастящите енергийни нужди на страната. В резултат, голяма част от мините се затворят. Според предупреждението на Еском, предвидените индустриални проекти не биха могли да бъдат захранени, докато не се внедрят нови мощности за производство на електроенергия за изграждането, на които ще са необходими най-малко 5 години.

Това оказва пагубно влияние върху производството и износа на южноафриканската минната индустрия като допълнително повишава и без това големия текущ дефицит.

За съжаление това се случва, когато стоките на тежката и леката промишленост се търгуват на рекордно високи цени. Оттогава ситуацията се стабилизира.

Монети

Монетите са въведени през 1961 г. с номинал от ½, 1, 2 ½, 5, 10, 20, 50 цента. През 1965 г., монета от 2 цента се заменя с монета от 2 ½ цента.
Монетата от половин цент за последно била сечена за обръщение през 1973 година. Монетата от 2-ранда се въвежда през 1989 г., последвана от монетата от 5 ранда през 1994 г. Монетите от 1 — и 2 цента излизат от употреба през април 2002 г., като резултат от инфлацията, която ги обезценява. Всички цени вече се закръглят до най-близките 5 цента.

С цел ограничаване на фалшификациите през август 2004 г. се емитира нова монета от 5 ранда. Защитните елементи включват: биметален дизайн (подобно на монетите от €1 и €2, тайландската монета от 10 бата, британската монета от 2 лири и монетата от 2 канадки долара), защитно набраздяване по ръба на монетата, както и микроскопичен шрифт.

Банкноти

Първата серия е представена през 1961 г. с деноминации от 1, 2, 10 и 20 ранда, като дизайна и цветовете са подобни на стария паунд, с цел да се улесни прехода. Носят лика на Ян ван Рийбек, първият V.O.C. (Нидерландската Източна Индийска Компания) администратор на Кейптаун. Подобно на последните паунди в страната, банкнотите идват в два варианта – на Английски или Африкаанс като първи език. Тази практика продължава и в серията, отпечатана през 1966 г., която включва първата банкнота от 5 ранда, но не и банкнота от 20 ранда.
През 1978 г. започва отпечатването на банкноти с купюри от 2, 5 и 10 ранда, а през 1984 г. е първата деноминация от 20 и 50 ранда. Дизайнът на тези серии е доста променен. Тук има само по един вариант за банкнота от всяка деноминация. Като първи език Африкаанс е изписан на банкнотите от 2, 10 и 50 ранда, а на банкнотите от по 5 и 20 ранда първият език е английският. Банкнотите са с портрета на Ян ван Рийбек. През 90-те са представени банкноти с обновен дизайн, базирани на образите на “Големите пет”(животни от дивата природа носорог, слон, лъв, африкански бивол, и леопард). Банкнотите от 2 и 5 ранда се заместват с монети, а през 1994 г. се въвеждат банкноти от по 100 и 200 ранда.

През 2005 г. основният дизайн на банкнотите се запазва, но се въвеждат нови защитни елементи: оптически променящо се цветно мастило за банкнотите от и над 50 ранда и съзвездието EURion. Надписите на лицевата страна на всички банкноти е на английски език, а на обратната страна е на два африкански езика. Така става възможно да бъдат представени всичките 11 официални езика в Южна Африка.

През 2010 г. Южноафриканската Резерв Банк, заедно с търговските банки изтеглят всички банкноти с купюри от 200 ранда, отпечатани през 1990 г. заради голямото количество фалшиви банкноти в обръщение.

История на златото

Първите златни открития.

Археолозите откриват следи от злато в испански пещери още от времето на палеолита т.е от около 40 000 години преди Христа. Друг исторически източник твърди, че златото е открито 6 000 година пр. Хр. Според трети фараоните в Египет са използвали златото за украса на техните храмове, още от 3000 г. пр. Хр.

Египет обаче не е първата цивилизация, в която златото се използвало като разменно средство. Тази чест се пада на кралството на Лидия съществувало в земите на днешна западна Турция около 700 пр. Хр. Първият вид златни монети били произведени от лидийските търговци. Монетите представлявали златни късове с печат, наречени електум, съставени от 27% сребро и 63% злато.

Археологически доказателства сочат, че златото е било широко използвано в Близкия изток. Най-ранното злато, използвано за украшения и накити е изкопано от гробниците на египетската царица Зер и царицата на Ур Шумер Пу-Аби. Доказано е, че гробницата на Тутанкамон в Египет от второто хилядолетие преди Новата ера съдържа най-голямото количество злато и бижута, сред които е и златен ковчег.

Римската империя.

По време на Римската империя, Рим е изобилствал от златни бижута, изработени от многобройните занаятчии по онова време. Златото по-късно се използвало и за производството на мебели и някои битови предмети в домовете на богатите римляни. Особено популярни сред гражданите до 3 век пр. Хр. били златните колиета с образа на римския император. Преди идването на испанците, индийските златари вече са владеели много техники за обработка на злато като методите за гранулиране, изчукване, пресоване, филиграниране, инкрустация, както и метода на изгубения восък. Най-големите находища на злато от онези времена са били разположени в Андите и Колумбия. По границите на младата държава САЩ са били открити големи златни находища, което е предпоставка за началото на златната треска.

Златна треска

Златната треска се заражда в голяма част от западните щати. По това време много хора, рискуват живата си, за да получат част от скъпоценното жълто чудо. Едно от най-известните находища в Съединените щати е открито през 1848 г в Статърс Мил (Stutter’s Mill), Калифорния. Златната треска обхванала Австралия, Южна Африка и Канада, съответно през 1851 г., 1884 г. и 1897 година.

Златен стандарт

Използването на златото като паричен стандарт е прието по-късно с цел стабилизиране на глобалната икономика. Според златния стандарт дадена страна не може да емитира валута на стойност по-голяма от стойността на златото, което притежава в трезора си. През 1821 г. Великобритания приема златния стандарт и е последвана от останалата част от Европа през седемдесетте години на 19 век.

В края на Първата световна война златният стандарт отпада в някои страни, тогава повечето от тях започват да трупат валута вместо злато в резерва си. САЩ обаче запазва златния стандарт до Голямата депресия, когато златото е заменено с американския долар на международния пазар.

След Втората световна война обаче, се въвежда система наречена “Бретън Уудс”, която работи на принципа на златния стандарт. Правителството на САЩ, фиксира цената на златото на 35 щатски долара за една златна унция, а останалите страни обвързват обменния курс на валутите си спрямо долара, така че златото отново е в подкрепа на световните икономики. През 1971 г., поради натиск от другите държави и проблеми с националния дълг, президентът Никсън решава да прекрати обезпечаването на долара със злато и съответно да се откаже от златния стандарт.

В наши дни

През 1986 г. беше създадена програмата американски орел, която позволи продажбата на златни и сребърни юбилейни/инвестиционни/ монети. Въпреки че миналото на злато остава неизяснено, никой не може да отрече, че жълтото чудо вълнува и радва хората от векове и ще продължи да го прави. Историята на златните монети, само подсилва това твърдение.

В наши дни златните монети остават ценна възможност за инвестиции, особено за тези, които искат да избегнат инфлацията. Много банки и фондове по цял свят ги интегрират в своите портфолиа. Оказва се, че популярността на златото е сезонна и се повишава при нестабилност в глобалната икономика.