6 фактора, оказващи влияние върху валутните курсове.

Наред с лихвения процент и инфлацията, валутният курс е един от най-важните показатели за икономическото състояние на една страна. Валутните курсове играят изключително важна роля за нивото на държавната търговия, което е от огромно значение за всяка свободна пазарна икономика в света. Поради тази причина, валутните курсове са сред най-често следените, анализирани и държавно контролирани икономически показатели. В по-малък мащаб те въздействат на реалната възвращаемост на инвестиционното портфолио. Тук ще разгледаме някои от по-важните фактори, които влияят върху движението на валутния курс.

Въведение
Преди това нека да разберем как движенията на валутните курсове се отразяват на международната търговия. По-високите валутни нива правят износа на дадена страна на международните пазари по-скъп, а вноса по-евтин и обратното.(по-ниските стойности на валутата правят износа на страната по-евтин, а вноса — по-скъп.)
Може да се очаква, че по-високите валутни стойности ще понижат държавния търговски баланс, докато по-ниските ще го повишат.

Показатели на валутните курсове
Множество фактори влияят върху валутните курсове и всички те са свързани с търговските отношения между две страни. Не забравяйте, че валутните курсове са относителни и представляват сравнителна величина от валутите на двете държави. По-долу са разгледани някои от основните показатели на валутния курс на две страни. Имайте предвид, че тези фактори не са в определена последователност, което се отнася и за много аспекти на икономиката. Дяловото значение на всеки един от тях е обект на допълнително обсъждане.

1. Инфлационни диференциали
Обикновено, страната с относително ниски инфлационни нива има по-скъпа валута, защото нейната покупателна способност се увеличава в сравнение с другите валути. През последната половина на двадесети век, страни с ниска инфлация бяха: Япония, Германия и Швейцария. САЩ и Канада успяха да понижат инфлацията си малко по-късно. Страните с по-висока инфлация обикновено са свидетели на обезценяване на тяхната валута, спрямо валутите на търговските си партньори. Това в повечето случаи е съпроводено с увеличаване на лихвените проценти.

2. Разлики в лихвените проценти
Лихвените проценти, инфлацията и валутните курсове са взаимно свързани. Чрез промяна на лихвените проценти, централните банки влияят върху инфлацията и валутните курсове, а това се отразява на инфлацията и валутните стойности. В икономическите среди страната с по-високите лихви предлага на кредиторите по-висока възвращаемост в сравнение с останалите. Ето защо, по-високите лихвени проценти привличат чуждестранни капитали и са причина за повишаване на валутния курс. Въздействието на по-високите лихвени проценти се обезсилва, ако инфлацията в страната е много по-висока от тази в другите страни или ако други фактори доведат до обезценяване на валутата. Съществува и обратната зависимост, а именно по-ниските лихвени проценти могат да доведат до понижаване на валутните курсове.

3. Дефицити по текущата сметка.
Текущата сметка представлява търговския баланс на дадена страна и нейните търговски партньори. Тя отразява всички плащания между страните за стоки, услуги, лихви и дивиденти. Дефицитът по текущата сметка показва, че страната харчи повече на международните пазари, отколкото печели и се налага да заеме чуждестранни капитали, за да го компенсира. С други думи, страната се нуждае от повече чуждестранна валута, отколкото получава от износа си, а предлага повече от валута си, отколкото изисква чуждото търсене. Повишеното търсене на чужда валута понижава валутният курс на страната до момент, в който местните стоки и услуги стават твърде евтини за чужденците, а чуждите активи са твърде скъпи, за да генерират продажби за вътрешния пазар.

4. Обществен дълг.
Страните биха се ангажирали с голям дефицит, ако с него плащат за проекти в публичния сектор или за правителствено финансиране. От една страна такива дейности биха стимулирали местната икономика, но от друга тези страни стават все по-малко привлекателни за чуждестранните инвестиции. Каква е причината? Големият дълг насърчава инфлацията и обслужването му в условията на повишена инфлацията ще доведе до обезценяване на долара в бъдеще.

В най-лошия случай, правителството се принуждава да емитира (напечата) повече от местната валута, за да плати част от големия дълг. Това обаче неминуемо води до увеличаване на инфлацията. Ако правителството не е в състояние да се справи с дефицита си посредством вътрешни механизми (продажба на държавни облигации, увеличение на паричното предлагане),то трябва да увеличи предлагането на ценни книжа за продажба на чуждестранни инвеститори, но на по-ниски цени. В крайна сметка, големия дълг може да се окаже непривлекателен за чужденците, ако преценят че страната крие рискове поради, невъзможност за покриване на задълженията си. Чуждите инвеститори не са склонни да купуват ценни книжа в тази валута, особено ако рискът от неизпълнение на задълженията е голям. Поради тази причина, дългът на една страната (според Moody или Standard & Poor, например) е решаващ фактор за валутния й курс.

5. Условия на търговия.
Условията на търговия изразяват отношението на цените на вноса към тези на износа. Търговските условия са свързани с текущите сметки и платежния баланс. Ако цените на износа на една страна се повишават с по-голяма скорост, отколкото тези на вноса, то условията за търговия се подобряват. По-благоприятните условия за търговия водят до повишаване на износа на страната. Това, от своя страна, води до нарастване на приходите от износ, което осигурява по-голямото търсене на валутата на тази страната (и до покачване на стойността й). Ако цената на износа се увеличава с по-бавни темпове, отколкото тази на вноса, националната валута ще поевтинее, заради влошените търговски връзки.

6. Политическа стабилност и икономически показатели.
Чуждите инвеститори неизбежно търсят стабилни страни със силни икономически показатели, в които да инвестират капиталите си. Държава, с подобни характеристики ще привлече повече инвестиции от други страни, които имат ясно изразен политически и икономически риск. Политическите сътресения, например, могат да предизвикат загуба в доверието на валутата, както и до изтегляне на чуждите капитали от страната и насочването им към по-стабилни икономики.

Заключение.
Валутният курс, в който портфолиото държи по-голямата част от инвестициите определя реалната му възвращаемост. Понижаването на валутния курс очевидно намалява покупателната способност от приходите и капиталовите печалби от постъпленията. Освен това, валутният курс влияе на други фактори, като приходи от лихвени проценти, инфлация и дори капиталовите печалби от ценните книжа. Валутните курсове се определят от множество комплексни фактори, които често объркват и най-опитните икономисти. Инвеститорите все пак трябва да са наясно, че валутните стойности и курсове играят важна роля за възвращаемостта на инвестициите им.

Инвестиционни златни монети

Лицата, които купуват златни или други видове монети трябва да решат дали искат да инвестират, колекционират, или по малко и от двете. Монетите са различен тип инвестиция в сравнение например с акциите и облигациите. Самите монети не натрупват лихви или дивиденти. Стойността им идва от това, че са рядко срещани, а в същото време са много търсени от колекционери като уникати на изкуството, историята и др.

Дали се дължи на увеличаване на богатството или на инфлацията, когато има паричен излишък, стойността на монетите обикновено се покачва. Те също така увеличават стойността си, когато наберат популярност, както се случи с набора от 2 монети известен като биволския долар от 2001 и с монетата на библиотеката на Конгреса. (the 2001 Buffalo Dollar two-coin set and the Library of Congress coin) Инвеститорът предпочита да купува златни или сребърни монети, когато цената на метала, от които са изработени започне да поскъпва. Колекционерът може да избере да не купува нито една от монетите по това време, точно поради същата причина. Колекционерите държат да закупят монетите възможно най-евтино, а инвеститорът няма нищо против да плати по-висока цена, ако има изгледи за добра печалба.

През 1990-те, инвестициите в монети бяха по-неизгодни отколкото тези на американския фондов пазар. Това доведе до спад на цените на монетите, което се оказа добре дошло за колекционерите. В края на 1990-те започнаха да се произвеждат нови монети. Интересът към тях се засили и инвеститорите започнаха да ги купуват. В средата на 2000 г. бяха отбелязани ценови рекорди в продажбата на монети в едни от най-големите търгове.
Пазарът за тези монети леко се успокои, но очакванията от страна на стоковия пазар за драстичен спад в цените на стойностните монети не се оправдаха.

През последните двадесет години, все повече хора от Австралия, Канада, Европа и САЩ колекционират монети с цел инвестиране. Някои финансови консултанти препоръчват, монетите да заемат 10% от инвестиционното портфолио. Когато стойността на монетите расте, те понякога предлагат по-добра възвръщаемост, от тази на фондовия пазар. Ниският риск, малкият инвестиционен капитал и потенциалът за големи печалби правят инвестирането в монети много привлекателно.

За в бъдеще, експертите препоръчват на обикновените хора да не влагат много пари в закупуването на монети, а по-скоро да го приемат като хоби. Инвестирането в монети може да бъде рисковано и ако го правите трябва много да внимавате и да се захванете с това само след като получили солидни знания по въпроса.

Монетите не се приемат като стока за широко потребление и съществуват различни мнения по отношение на тяхното качество и стойност.

Истинско или фалшиво злато?

През последните години златото набира още по-голяма популярност от когато и да е било. Това е лесноразбираемо като се има предвид внезапните икономически сътресения. Хората избират да инвестират в злато, тъй като виждат много предимства в това като например: голяма възвръщаемост, значителен потенциал за инвестиране и възможност за презапасяване.

Проблемът не е в това, че златото е лоша инвестиция. Опасенията на хората идват от това, че не знаят как да различат истинското от фалшивото злато. Така възниква въпросът: как да разпознаем, дали златото е истинско? Как да разберем дали дадена монета е фалшива? Ние ще отговорим на тези въпроси и ще ви научим как да определите дали дадена монетата е позлатена.

Мит или реалност

1.) Мит: Ако захапя монета и върху нея остане отпечатък от зъба ми, това означава, че е златна.

Истина: Това в миналото може и да е било истина. Съвременната действителност обаче е различна. В наши дни техниката позволява да се произвежда голямо количество тънко златно покритие. За да се направи съвременната златна монета тя първо се изработва от олово, никел или друг евтин метал, след което повърхността й се позлатява с тънък слой от ценния метал. И в крайна сметка, ако нямате челюсти на крокодил няма как да оставите отпечатък върху монетата.

Допълнение: Този тест може да е достоверен, ако златото в монетите или предметите е почиствано правилно. Ако след здрава захапка по златните монети не остане поне малък отпечатък, това означава, че монетите са фалшиви. Истинското злато, особено двадесет и четири каратовото е много меко и лесно се изтегля на тънко фолио. Това прави златото лесно разпознаваемо още повече, че начина за откриването му е много бърз и лесен за усвояване и прилагане.

2.) Мит: Ако видите печат върху монета или бижу, на който пише „14 к” или нещо подобно, то това очевидно е истинско злато.

Истина: Истината е, че е много лесно да се поставят подобни печати. Освен това в САЩ изискват производителите да подпечатват златото с цифрата на карата му, но много други страни не го правят. Ако обаче монетата или бижуто преминат теста на захапването и имат печат значи или са много добър фалшификат или са от истинско злато.

3 ) Мит: Понякога евтиното злато оставя следи или тъмни кръгове по кожата, защото е лошо изработено.

Истина: Това е абсолютно грешно. Всяко злато, което променя цвета си до черно или зелено, или пък не се почиства добре със сигурност е фалшификат. Евтиното злато като например 14 каратовото, не променя цвета си и не оставя следи по кожата.
Позлатените предмети обаче го правят. Те изглеждат наистина красиво, но в никакъв случай не са златни. Типичен пример за това са позлатените монети, които се представят за златни.

Как да различим истинското от фалшивото злато?

Когато човек търси да си купи злато трябва да обърне внимание на много фактори. Дали грамажа на златото отговаря на поставената стойност? Изглежда ли меко и еластично? Дали цвета във всички краищата е еднакъв? При бижутата проверете дали закопчалките са златни или потъмняват до черно или зелено. Има ли печат, който да показва колко карата е златото на даденото бижу.
Въпросът за теглото на златото е много важен. Истинското злато е плътно и тежко, независимо че е меко. Ако монета или по-голямо бижу изглеждат сравнително леки, то те най-вероятно са фалшиви.

Въпросът с мекостта също не е маловажен, защото истинското злато е меко и податливо на обработка. Колкото повече злато има в един предмет, толкова той е по-мек и пластичен. Това различава истинските златни монети от фалшивите.

Цветът също е от голямо значение. Ако например забележите черен или зелен цвят, тогава има голяма вероятност да сте попаднали на фалшификат. Разликите в цвета най-добре се виждат по ръбовете на бижуто или по краищата на монетата, както и по клипсите и закопчалките на колиетата.

Въпреки че щамповането на номер върху златото или върху, който и да е друг метал не е труден процес, в някой страни има определени изисквания за това. Това е особено характерно за САЩ, където щамповането на златото с цифрата на карата му е задължително. Ако възнамерявате да купувате златни монети, в страна, в която е в сила подобен закон и златото не носи съответния печат, то по-добре се откажете от тази покупка. Всяка фирма или частно лице, което желае да се занимава професионално с продажбата на злато трябва да спазва закона.

За тези, които избират да инвестират в злато, определянето на неговата автентичност е от първостепенно значение. Всяко лице, което игнорира тези съвети, е на път да загуби голяма сума пари.

Чешка крона

Чешката крона ( знак: Kč; код: CZK) е официалната паричната единица на Република Чехия. Тя е въведена на 8 февруари 1993 г., когато заедно със словашката крона, заменят съответно чехословашката крона.
Официалното име в Чехия е koruna česká (множествено число: Кoruny České), Международния валутен код е CZK, а местния акроним е Kč, който се поставя след числената стойност (например, “50 Kč”). Една крона се равнява на 100 халера (съкратено “h”, единствено число: халер).
Република Чехия имаше планове да приеме еврото през 2012 г., но нейното правителство прекрати кандидатстването за еврозоната през 2007 година. Въпреки че страната е икономически стабилна и отговаря на условията, идеята не се прие радушно. Според проучване, проведено през януари 2011 г., само 22% от населението на Чехия би прело да замени кроната с еврото.

История
В резултат на разпадането на Чехословакия, през 1993 г. чешката крона заменя чехословашката. Първите чешки банкноти са всъщност чехословашки крони с номинал 20, 50, 100, 500 и 1000, на които е поставен стикер с печат. През 1993г. официално се  въвежда новата серия чешки банкноти. Най-висок обменен курс валутата постига през 2008 г.

Монети
През 1993 г. се въвеждат монети с купюри от 10, 20 и 50 халера и 1, 2, 5, 10, 20 и 50 крони. Халерите са изсичани от алуминий, а кроните 1, 2 и 5 – от никелирана стомана. Монетите от 10 крони са от стомана с медно покритие, от 20 крони – от стомана с месингово покритие, а от 50 крони са с център от месингова и пръстен от медна стомана.
Поради намаляване на покупателната им способност, монетите от 10 и 20 халера са извадени от обръщение на 31 октомври 2003 г., а тези от 50 халера са изтеглени на 31 август 2008 г. В момента в обръщение са монети от: 1, 2, 5, 10, 20 и 50 крони. На лицевата страна на всички монети е изобразен чешки лъв, а на обратната – цифрата на стойността им.

От 1997 г. насам се секат и колекционерски серии, които се издават годишно със сертификат за качество. През 2000 г. се емитират възпоменателни монети от 10 и 20 крони в чест на новото хилядолетие. Първоначално монетите са сечени в Уинипег и Хамбург (през 1993 г. и 1994 г.), а след това започва производството им и в Чешката република. Създадена е традиция в издаването на възпоменателни сребърни и златни монети за нумизматични цели.

Банкноти.
Първите чешки банкноти, пуснати в обръщение през 1993 г. са всъщност бившите Чехословашки, на които е залепен стикер с печат. Стикери са поставени само на банкнотите с копури от 100, 500 и 1000 крони. Всички останали чехословашки банкноти с по-ниски стойности са циркулирали без промяна през този преходен период. Първите са били в употреба до края на август, а вторите до края на юли.

Новата серия банкноти, включваща купюри от 20, 50, 100, 200, 500, 1000 и 5000 крони, е въведена по-късно през 1993 г. Тя е била в обръщение до 2006 г., с изключение на първите версии на 1000 и 5000 крони, чиито защитни знаци са били усъвършенствани при следващите емисии. (Всички версии на банкнотата от 2000 крони, с и без новите защитни знаци, въведена през 1996 г., са все още валидни). На лицевата страна на тези банкноти са изобразени известни чешки личности, а на обратната страна – абстрактни композиции. Съвременни защитни елементи могат да бъдат открити върху всички банкноти.
Банкнотата от 20 крони престава да бъде валидна на 31 август 2008 г., а тази от 50 крони е изтеглена от употреба на 1 април 2011.

Бразилски реал

Реалът е настоящата парична единица на Бразилия. Символът му е R$. Международният валутен код на реала е BR. Един реал се дели на 100 сентаво.

В Бразилия, десетичен разделител е запетаята, а точката може да се използва за означаване на хилядите, като например “R $ 123.456,78″.
Бразилия въвежда новия реал през 1994 година като част от Plano Real /Плана за реала/. Това е сериозен пакет от значими парични реформи, които целят да сложат край на 30 годишната растяща инфлация. По това време обменния курс на бразилския реал е относително стабилен, фиксиран 1:1 за щатския долар. Бразилският реал претърпява рязка девалвация, като през 1999 достига до 2:1 за щатски долар, а през 2002 е почти 4:1. През 2006 г. ситуацията се стабилизира като обменния курс на реала спрямо долара отново е почти 2:1. На 12 септември, 2011 г. 1.00 USD се разменя за 1.71 BRL.

На португалски език думата реал (real) има две значения „кралски” и „истински”. В исторически план името на валутата идва от първото значение. Името на съвременния бразилски реал се отнася еднакво и за двете значения на думата.

Знакът на валутата (както на старата, така и на новата) прилича на този на долара ($), но вместо една върху знака за реал са изписани 2 вертикални линии (). Според Уникод обаче това се счита само за промяна в шрифта, а не за нов знак на бразилския долар.

История. Съвременният реал (множествено число-реали) е въведен в Бразилия на 1 юли 1994 г., по времето на президента Итамар Франко и на финансовия министър Фернандо Енрике Кардосо. Въвеждането на реала е част от грандиозен план за стабилизиране на бразилската икономика, известен като План за реала/ Plano Real/. Новата валута заменя предшественика си с доста кратък живот — крузейро реал (CR $). Реформата включва демонетизацията на крузейрото и води до масова подмяна на банкнотите.

При въвеждането си 1 реал трябвало да бъде равен на 1 УРЛ — „единица за стойност на реала”), нециркулираща парична единица. В същото време 1 УРЛ се равнява на 2 750 крузейра, което от своя страна е приблизителният обменен курс между щатския долар и крузейрите по това време. В резултат на това стойността на един реал е била равна точно на един долар. Комбинацията на тази и всички предишни валутни реформи в историята на страната, води до създаването на новия реал равен на 2.75 х 1018 (2.75 quintillions) от оригиналния бразилски реис (“reis”).

Скоро след въвеждането му, обаче реалът неочаквано започва да печели позиции спрямо долара. Увеличаването на стойността му се дължи на голямото вливане на капитал в страната в края на 1994 г. и 1995 г. През този период бразилският реал достига своя исторически максимум и се разменя за 1.20 щатски долара. Между 1996 и 1998 г. обменният курс е строго контролиран от Централната банка. В този период реалът започва постепенно да губи от стойността си спрямо долара като до края на 1998 от 1:1, той достига 1,2 за долар. През януари 1999 г. новият президент на Централната банка Арминио Фрага освобождава контрола над валутата. Реалът претърпява внезапна и неочаквана девалвация, като достига почти R$ 2: US$ 1.

В годините след 1999 г. стойностите на реала спрямо долара са променливи, но в повечето случаи вървят надолу. В края на 2002 перспективата изборите да бъдат спечелени от левия кандидат Луис Инасио Лула да Силва, когото секторът за финансовите пазари смята за радикален популист, предизвиква нова валутна криза и рязък скок на инфлацията.

Много бразилци, подтикнати от страха от нови държавни дългове или възобновяване на неправомерната икономическата политика се втурват да купуват материални активи и чуждестранна валута.

През октомври 2002 г. обменният курс достига своя исторически минимум от почти R$ 4 за US$ 1. Кризата утихва, когато Лула поема поста. Тогава той, неговият финансов министър Антонио Палоци и Арминио Фрага потвърдиха своето намерение да продължат общоприетата макроикономическа политика на своя предшественик. (Тя включва таргитиране на инфлацията, увеличаване  на първичния фискален излишък, постигане на плаващ валутен курс, както и редовно плащане на задълженията по държавния дълг).

Стойността на реала спрямо долара продължава да се колебае, но като цяло върви нагоре, така че до 2005 г. на борсата стойността му е малко над R $ 2: US$1. През май 2007 г., за първи път от 1999 г. насам, реалът започна да струва повече от US$ 0.50. Въпреки това Централната банка, загрижена за ефекта върху бразилската икономика, се опитва да задържи стойностите му под този символичен праг.

Най-евтините начини за обмяна на валута

Международните пътувания, независимо дали са по бизнес или за удоволствие, изискват съответната подготовка. Едно от най-големите притеснения за онези, които рядко пътуват, е как да обменят валута за съответната страна. Най-простото решение, обикновено невинаги е най-доброто имайки предвид размера на комисионните и многото възможности за измама. Има няколко начина за обмен на валута, преди да заминете или след като пристигнете. Всички те, обаче крият своите рискове.

Пътнически чекове.
Известен начин за разплащане в чужбина е чрез закупуване на пътнически чекове. American Express и AAA.com са най-популярните места, където се предлагат такива чекове на разумни цени. Въпреки че са леснодостъпни, пътническите чекове имат едно неудобство – налага се да държите големи суми в брой и постоянно да ги носите със себе си. Рискът случайно да ги загубите или по-лошо да ви ги откраднат е огромен, именно затова мнозина се въздържат от използването им. Още един недостатък е факта, че много магазини в чужбина не приемат пътнически чекове.

Банки.
Преди да напуснете страната, обмяната на валута в банка е бързо и лесно решение. Имайте предвид, че валутните курсове се променят всеки ден, така че ако сте си закупили валутата много преди да заминете, курсът непосредствено преди отпътуването може да се окаже по-изгоден. Друг недостатък при използването на банките е носенето на много пари в брой, подобно на пътническите чекове, което може да доведе до доста неприятни ситуации.
Откриването на банкова сметка в държавата, в която отивате като цяло не е препоръчително, освен ако не пътувате често до там. Много от процедурите у нас и в чужбина в банковия сектор са сходни. Особено що се отнася до попълване на лични данни в банковите формуляри. За да попълните едно заявление ще трябва да носите със себе си: шофьорска книжка, социално осигурителна карта, паспорт и акт за раждане. Много чуждестранни банки правят проверки на новите си клиенти за кредити, което може да отнеме седмици. Така че, ако имате нужда от пари на момента, ще трябва да търсите други начини за набавянето им.

Обмени бюра.
Ако не искате постоянно да носите големи суми в брой, можете да използвате обмените бюра, веднага като пристигнете в желаната от вас дестинация. Те представляват малки павилиони в районите с голям трафик, особено по пътя на туристическия поток. Въпреки че са удобни и достъпни за ползване, тук възможностите за имами са още по-големи. Обикновено пред бюрата на табла са изложени валутните курсове, но продавачите често се възползват от непредпазливите клиенти, който не познават чуждестранната валута и си докарват неправомерни печалби. Finweb.com съветва, за да избегнете проблеми, винаги искайте касова бележка и не позволявайте да ви притискат да вземете прибързано решение. Може да обмените валута и направо на рецепцията във вашия хотел. Хотелиерите обаче невинаги излагат обменните курсове и това може да се окаже най-скъпият начин за обмен на валута. На летищата също може да обмените валута на определените за това места. Въпреки че техните такси обикновено са високи, те са по-сигурни от обменните бюра.

Банкомати
В днешната глобална икономика, много банки предлагат международно обслужване и сметките на клиентите им са достъпни чрез банкоматите от всяка точка на света. Таксите им понякога се свеждат до 1% и са на разположение по всяко време на деня или нощта. Чрез ползването на банкомати отпада необходимостта от презапасяване с големи суми от чуждестранната валута. Тук недостатъкът е, че ако теглите многократно, може да ви излезе скъпо, ако вашата банка начислява високи такси за всяка транзакция, отделно от обичайните разходи за валутен обмен.

В заключение.
Не бързайте да обменяте валута, решете кой е най-подходящият за това начин в дадения момент и спрямо ситуацията. Познаването на различните възможности, ще ви помогне да изберете най-удобния, безопасен и изгоден за вас вариант.

Руска рубла

Рублата (на руски език: рубль, множествено число: рубли; код: RUB) e официалното платежно средство на Руската федерация и на двете частично признати републики Абхазия и Южна Осетия. В миналото рублата е била парична единица на Руската империя и на Съветския съюз, (преди неговото разпадане). Република Беларус и Приднестровието използват валута със същото име. Една рубла е равна на 100 копейки (на руски: копе́йка; мн.ч.: копе́йки). Международният код е RUB или 643. До деноминацията през 1998 година, кодът на рублата е бил RUR или 810 (1 RUB = 1000 RUR)

Все още валутата няма свой символ.
Въпреки че съкращението „руб” е широко разпространено, то не официален знак. Изпробвани са различни варианти като: “РР”, само едно “Р” с две хоризонтални черти в горната част (подобно на знака на филипинското песо), ₱, “Р” с една хоризонтална черта.

Етимология

Според най-популярната версия, думата “рубла” произлиза от руския глагол „рубить”, което означава „сека, разсичам”. В миналото рубла са наричали къс/ кюлче/ от злато или сребро с определено тегло (grivna/ гривна). Друга известна версия е, че името е производно на съществителното „рубец”, което означава “шев”, тъй като при процеса на отливане по ръба на монетите ясно се вижда отпечатък, който прилича на шев.

Имена на различни деноминации:

През 18-ти, 19-ти и 20-ти век, няколко монети имат собствени имена:

¼ копейка – полюшка
½ копейка – денка или денежка
2 копейки – семишник (използвано през 20-ти век), двушка (20 век) или грош
3 копейки – алтин (датира от 1960 г.)
5 копейки – пятак
10 копейки — гривенник
15 копейки – пятялтини (5 алтина е използвано по-дълго от алтина)
20 копейки — двугривенни (2 гривенника)
25 копейки – полуполтинник (половин полтинник) или четвертак (от руската дума за ¼)
50 копейки – полтина или полтинник.

10-те рубли независимо на банкнота или монета често неофициално са наричани „червонец”. Исторически, това е името на първата златна руска монета от 3 рубли, пусната в обръщение през 1701 г. Съвременното название идва от съветските златни червонци (сове́тский золото́й черво́нец), пуснати в обръщение през 1923 г. 1 червонец е бил равен на 10 златни рубли от преди Революцията. Всички тези имена са остарели. Практиката да се използват имената на старите копейки за означаване на дадена сума в рубли, вече не е толкова популярна. В съвременния руски жаргон са се запазили само следните имена:

1 рубла – целковый или целый, което означава “цялата” или “цяло”
5 рубли – пятёрка, пятак, пятачок
10 рубли – чирик, червонец или десятка
50 рубли – полтинник, има още няколко варианта като полтишок
100 рубли – стольник, сотка
500 рубли – пятихатка, а преди него пятикатка
1000 рубли – косарь, штука или производното штукарь, тонна (най-употребявано в Санкт Петербург)
1000000 рубли – лимон, лям
1000000000 рубли – лярд

Шестото име „пятикатка” идва от „пять кать” (пет Катерини). В царска Русия, Катя или Катерина на жаргон е значело банкнота от 100 рубли, тъй като върху нея е бил портрета на Екатерина II. От септември 2009 г. най-голямата купюра на рублата е банкнота от 5000 рубли, в резултат на което всички имена на дотогавашните банкноти с по-голям номинал вече се отнасяли само за суми, а не за конкретна банкнота или монета.

Внимание: Повечето от тези имена на банкноти като: чирик, полтос, пятикатка и косар идват от криминалния жаргон „Феня” и се считат за доста вулгарни.

Символ на валутата

Валутен знак за рублата е бил използван между 16-18 век. Символът се състоял от руските букви “Р” (завъртяна на 90 ° обратно на часовниковата стрелка) и “У”(изписана над нея). Символът се поставял върху цифрата, означаваща рублите. Този знак излиза от употреба през 19 век.

Има два основни варианта за знак на рублата.

През последните години от съществуването на Руската империя не е използван знак за рублата. Такъв не е въведен и по времето на Светския съюз. За знак са служели буквата „Р” и съкращението „руб.”, които се използват и до днес, макар че не са официално приети.

През юли 2007 г. Централната банка на Русия обяви, че ще вземе решение относно символа на рублата. Банката ще разгледа 13 предложения за знак на рублата, между които и „РР” (от съкращението на руски език за Руска рубла), който е получил предварителното одобрение на Централната банка. Въпреки това, неофициално е предложен още един символ – „Р” (с една хоризонтална черта, изписана под горната част), подобен на знака на филипинското песо. Поддръжниците на новия знак твърдят, че той е лесен, разпознаваем и подобен на знаците на други валути.

Друго предложение за символ е избрано с конкурс, организиран от руската новинарска и информационна агенция “Новости”. Символът „Swanling” е един от 20-те победители от конкурса. Същият знак е бил сред 8-те победители и в друг конкурс, организиран от интернет сайта KM.RU през 2006 г. Символът не прилича на знака на никоя друга световна валута.

История

Първа серия рубли, от античността до 31 декември 1921 г.

Рублата е била основна руска парична единица от около 500 години. От 1710 г. се дели на 100 копейки.
През годините нейната стойност и сребърен еквивалент са били променяни многократно, като след проведената от Петър I реформа една рубла се е равнявала на 28 грама сребро. Монетите от 1 рубла са били сребърни, а тези с по-висока стойност са сечени от злато и платина. До края на 18-ти век, 1 рублата се е равнявала на 4 золотника и 21 доля, което е почти 18 грама чисто сребро или на 27 доля почти 1,2 грама чисто злато. Съотношението на двата метала е било 15:1. През 1828 г., е била въведена платинена монета от 1 рубла, равна на 77 ⅔ доля (или 3,451 грама).

На 17 декември 1885 г., с въвеждането на нов стандарт, сребърната рубла се запазва, но съдържанието на златната е намалено до 1,161 грама. Освен това златната рубла се фиксира към френския франк по курс 1 рубла = 4 франка. Този курс е бил преразгледан и променен през 1897 г. на 1 рубла = 2 ⅔ франка (0.774 грама злато)

С избухването на Първата световна война и отпадането на златния стандарт, рублата губи стойност и претърпява хиперинфлация в началото на 1920 г.

Втора серия рубли, 1 януари 1922 г. – 31 декември 1922 г.

През 1922 г. се провежда първата от няколкото деноминации, в резултат на което стойността на 1 “нова” се равнява на 10 000 „стари” рубли. През същата година се въвеждат и червонците.

Трета серия рубла, 1 януари 1923 г. – 6 март 1924 г.

Втората деноминация е през 1923 г., в отношение 100 до 1. При нея, както и първата се емитират единствено банкноти. В този период се издават и първите рубли на Съветския съюз.

Четвърта (златна) серия рубли, 7 март 1924-1947 г.

С трета деноминация през 1924 г. се въвежда “златната” рубла, в съотношение 1 златна рубла = 50 000 рубли от предната серия. При тази реформа рублата се обвързва с червонеца при курс 10:1 т.е. 1 червонец се равнява на 10 рубли. През 1924 г. отново започват да се емитират монети. Хартиени рубли са печатани до 10, а по – високите купюри са били в червонци.

Пета серия рубла, 1947-1961 г.

След Втората световна война, съветското правителство предприема конфискаторска реформа, с цел да се намали количеството на книжните пари в обръщение. (Това се отнася само за банкнотите.) Старите рубли са преоценени на една десета от номиналната им стойност.

Шеста серия рубли, 1961 г. – 31 декември 1997 г.

Деноминацията от 1961 г. е повторение на реформата от 1947 г., като се прилагат същите промени. Съветската рубла от 1961 г. официално се е равнява на 0,987412 грама злато, но замяната на рубли за злато не е била достъпна за широката общественост. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г., рублата остава като валута и на Руската федерация. През 1993 г. Руската банка емитира нови серии банкноти. От началото на 1990-те години настъпва хиперинфлация и рублата търпи значително обезценяване.
На 1 януари 1998 г. рублата е деноминирана. Една нова рубла е равна на 1000 стари.

Деноминацията е чисто психологическа стъпка, която не решава основните икономически проблеми, пред които е изправена руската икономика по онова време. Рублата се обезценява през август 1998 г., което води до руската финансова криза.

Равносметката от всичките шест деноминации показва, че седмата рубла се равнява на 5×1015 оригинални рубли.

През ноември 2004 г. община Димитровград (Уляновска област), издига петметров паметник на рублата.

На 23 ноември 2010 г., по време на срещата на руския премиер Владимир Путин и китайският му колега Вен Джиабао беше обявено, че Русия и Китай ще използват за двустранната търговия собствените си национални валути вместо американския долар. С този ход се цели по-нататъшно подобряване на отношенията между Пекин и Москва, както и защита на техните национални икономики в условията на световната финансова криза. Търгуването на рублата започна на китайския междубанков пазар, а търговията на юана се очаква да започне на руския валутен пазар през декември 2010 г.

Южноафрикански ранд

Рандът (знак: R; код: ZAR) е официалната валута на Република Южна Африка. Тя носи името си от Витватерсранд — хребета с белите води, върху който е издигнат Йоханесбург и където са открити най-големите залежи на злато в Южна Африка. Рандът се бележи със символа „R” и се дели на 100 цента “с”.

Международният код е ZAR, от холандски Zuid-Afrikaanse rand. (Южноафрикански ранд). Интернет името на домейна от първо ниво на страната “.za”, също идва от холандското Zuid-Afrika.

Рандът е официалната валута на Единната валутна зона между Южна Африка, Свазиленд и Лесото. Използва се още и в Намибия като законно платежно средство, въпреки че тя се оттегли от валутната зона.

История

Рандът е въведен на 14 февруари 1961 г.
През 1956 г. е създадена специална комисия (Decimal Coinage Commission), която да осъществи прехода от паунда, шилинга и пенса към нова самостоятелна валута. Решението е взето на 8 август 1958 г. и комисията заменя Южноафриканския паунд с ранда, който става официална валута при курс 2 ранда = 1 паунд или 10 шилинга. Същата година е основана и Република Южна Африка.

Кратка история за курса на ранда.

От създаването си до 1982 г. 1 ранд се разменял за 1,4 Щатски долара, когато благодарение на засилващия се политически натиск и санкциите наложени заради апартейда, започва да губи стойност.

Първият срив спрямо стойността на долара, рандът претърпява през март 1982 г., когато 1 долар струва R 1–R 1.30 ранда. Тези стойности се задържат до 1984 г., когато обезценяването на валутата набира скорост. До февруари 1985 г. един ранд се разменя за 2 долара, а през юли същата година търговията с чуждестранна валута е прекратена за три дни, с цел да се избегне по-нататъшната девалвация на ранда.

До 15 август 1985 г., когато президента П.В.Бота, произнася своята скандална реч в Рубикон, рандът е отслабнал до стойности R 2,4 за долар.
През периода 1986-88 г. валутата спечелва част от загубените си позиции като през повечето време 1 долар се търгува за 2 ранда и на моменти дори слиза под тази стойност. Възстановяването, обаче е за кратко и в края на 1989 г. ранда отново се обезценява до R 2,5 за 1 долар.

Перспективите в началото на 90–те, властта да отиде в ръцете на чернокожото мнозинство не вещаят нищо добро за страната. Обявяването на реформа след реформа, както несигурното бъдеще, неизменно довеждат до преломния момент, в който през ноември 1992 г., обезценяването на валутата достига до 3 ранда за долар.

Домакинстването на местни и международни събития оказва влияние върху стойностите на валутата. Това най-ярко се вижда на демократичните избори през 1994 г., които довеждат съотношението на ранда към долара до R 3,6: US1. Избирането на Тито Мбовени за управител на Националната банка на Южна Африка и встъпването в длъжност на президента Табо Мбеки през 1999 г., сваля курса до 6 ранда за долар. Противоречивата аграрна реформа, която започва в Зимбабве и последвалите атаки от 11 септември 2001 г., довеждат ранда до най-ниските нива в историята му от 13,84 за долар през декември 2001 г.

Старите банкноти и монети излизат от обръщение.

Рязкото обезценяване през 2001 г. предизвиква официално разследване, което на свой ред оказва благотворно влияние и подобрява позициите на ранда. До края на 2002 г., валутата се търгува отново под 9 ранда за долар, а до края на 2004 г. ранда се качва до R 5.70 за долар. Стойностите на ранда се влошават до известна степен през 2005 г., когато в края на годината, валутата се търгува по курс R 6.35 за долар. В началото на 2006 г. обаче, валутата възобновява стойностите си и от 19 януари 2006 г., се търгува отново под 6 ранда за долар. Въпреки това, по време на второто и третото тримесечие на 2006 г. (т.е. от април до септември), ранда отслабва значително. По отношение на лирата стерлинга ранда пада от 9,5 пенса до близо 7 пенса, губейки около 25% от международна си търговска стойност само за шест месеца. По-късно през 2007 г. рандът леко възвръща позиции до малко над 8 пенса, само за да се срине отново през първото тримесечие на 2008 г.

Този спад се дължи на множество фактори. През 2007 г. южноафриканският текущ дефицит достига 7,3% от БВП, което е най-високата му стойност за последните 36-години. Инфлацията достига близо 9% (най–висока стойност за предходните 5 години). Бързо нараства и рискът от спиране на инвестициите в района. Хората все повече залагат на сигурните материални активи, заради разрастващата се кризата с ипотечните кредити.
За обезценяването на ранда спомага и електрическата криза предизвикана от Еском, която се задълбочава поради невъзможността съществуващата мрежа да отговори на бързорастящите енергийни нужди на страната. В резултат, голяма част от мините се затворят. Според предупреждението на Еском, предвидените индустриални проекти не биха могли да бъдат захранени, докато не се внедрят нови мощности за производство на електроенергия за изграждането, на които ще са необходими най-малко 5 години.

Това оказва пагубно влияние върху производството и износа на южноафриканската минната индустрия като допълнително повишава и без това големия текущ дефицит.

За съжаление това се случва, когато стоките на тежката и леката промишленост се търгуват на рекордно високи цени. Оттогава ситуацията се стабилизира.

Монети

Монетите са въведени през 1961 г. с номинал от ½, 1, 2 ½, 5, 10, 20, 50 цента. През 1965 г., монета от 2 цента се заменя с монета от 2 ½ цента.
Монетата от половин цент за последно била сечена за обръщение през 1973 година. Монетата от 2-ранда се въвежда през 1989 г., последвана от монетата от 5 ранда през 1994 г. Монетите от 1 — и 2 цента излизат от употреба през април 2002 г., като резултат от инфлацията, която ги обезценява. Всички цени вече се закръглят до най-близките 5 цента.

С цел ограничаване на фалшификациите през август 2004 г. се емитира нова монета от 5 ранда. Защитните елементи включват: биметален дизайн (подобно на монетите от €1 и €2, тайландската монета от 10 бата, британската монета от 2 лири и монетата от 2 канадки долара), защитно набраздяване по ръба на монетата, както и микроскопичен шрифт.

Банкноти

Първата серия е представена през 1961 г. с деноминации от 1, 2, 10 и 20 ранда, като дизайна и цветовете са подобни на стария паунд, с цел да се улесни прехода. Носят лика на Ян ван Рийбек, първият V.O.C. (Нидерландската Източна Индийска Компания) администратор на Кейптаун. Подобно на последните паунди в страната, банкнотите идват в два варианта – на Английски или Африкаанс като първи език. Тази практика продължава и в серията, отпечатана през 1966 г., която включва първата банкнота от 5 ранда, но не и банкнота от 20 ранда.
През 1978 г. започва отпечатването на банкноти с купюри от 2, 5 и 10 ранда, а през 1984 г. е първата деноминация от 20 и 50 ранда. Дизайнът на тези серии е доста променен. Тук има само по един вариант за банкнота от всяка деноминация. Като първи език Африкаанс е изписан на банкнотите от 2, 10 и 50 ранда, а на банкнотите от по 5 и 20 ранда първият език е английският. Банкнотите са с портрета на Ян ван Рийбек. През 90-те са представени банкноти с обновен дизайн, базирани на образите на “Големите пет”(животни от дивата природа носорог, слон, лъв, африкански бивол, и леопард). Банкнотите от 2 и 5 ранда се заместват с монети, а през 1994 г. се въвеждат банкноти от по 100 и 200 ранда.

През 2005 г. основният дизайн на банкнотите се запазва, но се въвеждат нови защитни елементи: оптически променящо се цветно мастило за банкнотите от и над 50 ранда и съзвездието EURion. Надписите на лицевата страна на всички банкноти е на английски език, а на обратната страна е на два африкански езика. Така става възможно да бъдат представени всичките 11 официални езика в Южна Африка.

През 2010 г. Южноафриканската Резерв Банк, заедно с търговските банки изтеглят всички банкноти с купюри от 200 ранда, отпечатани през 1990 г. заради голямото количество фалшиви банкноти в обръщение.

Хърватска куна

Хърватската куна е официално платежно средство в Хърватия от 1994 г. Международният валутен код на хърватската куна е HRK. Дели се на 100 липа. Куната се издава от Хърватската народна банка, а монетите се секат в Хърватския валутен институт. На хърватски език думата “kuna” означава “белка”. Името идва още от Средновековието, когато една кожа от белка е била приета за единица мярка за стойност в търговията. Думата „lipa” означава “липово дърво (липа)”.

История и етимология.

По времето на Римската империя в провинциите на горна и долна Панония (днес Унгария и Славония), данъците са били събирани под формата на високо ценените тогава кожи от белки. Следователно, хърватската дума за данък “marturina”, произлиза от латинската дума “martus” (на хърватски: “куна”). Куната е била парична единица в няколко славянски държави, най-вече в Киевски Рус и неговите наследници до началото на 15-ти век. Тя се е равнявала на 1 / 25, а по-късно на 1 / 50 сребърна gryvna (официалната валута на Киевски Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски “крони” („крона” на хърватски език се превежда като „kruna”). През Средновековието, много чужди валути са били използвани на територията на Хърватия, но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до 1018 г. Между 1260 г. и 1380 г., хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена белка. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.

Идеята за куната се възражда отново през 1939 г., когато Хърватската област Бановина, тогава в пределите на Югославската монархия, планира да издаде своя валута.

През 1941 г., когато Хърватското революционно движение „Устазе” формира Независимата Хърватска държава се въвежда и независима държавна валута – хърватска куна. Тази валута остава в обръщение до 1945 г., когато тя заедно с парите на комунистическите партизани, изчезват със създаването на Федерална Република Югославия.

Съвременната валута
Настоящата куна е въведена на 30 май 1994 г., слагайки началото на преходния период от динар към куна, който приключва на 31 декември 1994 г. с обменен курс 1 куна = 1000 динара.

Изборът на името куна било изпълнено с противоречия, тъй като валута със същото име е била използвана от Независимата Хърватска държава. Скоро тези доводи били отхвърлени като неоснователни, тъй като куна се казвала и валутата на Хърватска Бановина и Завнох (ZAVNOH). Друго предложение за име на новата валута е било kruna (крона), която да се дели на 100 banica (по името на жената на краля). Този вариант бил отхвърлен, тъй като се е смятало, че името е доста близко до това на монархическата крона на Австро-Унгария и не подхождало на републиканска валута. Преходът към новата валута бил плавен и противоречията бързо били изгладени.
В самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна не се използвали нито куните, нито динарите. Вместо тях в употреба влязла нова валута крайненски динар, валидна до 1995 година, когато региона отново бил интегриран в пределите на Хърватия.

Първоначално хърватската куна била обвързана с германската марка, а по-късно с еврото. Дългосрочната политика на Хърватската национална банка е да поддържа стабилен курса на куната спрямо еврото. Днес страната върви по пътя на присъединяване към Европейския съюз и планира да влезе в Еврозоната. Очаква се куната да бъде заменена с еврото до две-три години след присъединяването на страната към Европейския съюз.

Монети. През 1994 г. монетите в обръщение са с номинал от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 липа и 1, 2, 5 и 25 куни. Монетите са издадени в два варианта: единият с имена на растения или животни на хърватски език (през нечетните години), а другият с имена на растения или животни на латински език (през четните години).
Поради ниската си стойност монетите от 1 и 2 липа се използват рядко. През 2001 г. Хърватската народна банка заяви, че няма намерение да изтегля от употреба монетите от 1, 2 и 5 липа.